Брайан Хейг - Тайно разрешение

За няколко секунди той, изглежда, се замисли и се почеса по брадичката. Реших, че ми играе театър, защото той и останалите сигурно вече бяха прекарали доста време, опитвайки се да разберат защо се е провалил планът на Ахан.

Най-сетне каза:

— Май има доста голяма вероятност да е станало точно това. Сърбите не са глупави. Подозирахме, че изпращат агенти на юг, за да влизат в лагерите на косоварите и да се опитват да се запишат в АОК. Понякога пленяват семейството на някого и той няма друг избор, освен да работи за тях. Опитваме се да ги проучваме внимателно, преди да ги вземем, но няма как да не влязат и няколко шпиони и предатели.

— Поддържахте ли радиовръзка с отряда на Ахан?

— Не.

— Това не е ли необичайно?

— Не. Стандартната оперативна процедура беше да се пази радиомълчание.

— Дори ако нещо се обърка?

— Разбира се. Така или иначе, не можехме да им помогнем. Не бяхме там, за да се бием.

— И какво стана?

— Какво стана ли? Ами всичко се обърка и те загинаха до един.

— До един?

— Няколко попаднаха в плен, но веднага ги екзекутираха.

— Как разбрахте?

— Стана десет и нещо, а те още не се бяха върнали, затова решихме да изпратим разузнавачи да видят какво е станало.

— Кои бяха разузнавачите?

— Перит и Мачуско. Промъкнаха се в селото, за да огледат обстановката.

— Как реагираха останалите от вашия екип на тази новина?

— Случват се и такива работи. На война като на война. Хора умират.

— Не бяхте ли разочаровани?

— Не и толкова, че да отидем и да избием десетки сърби.

— Не бяхте ли засегнати лично от загубата?

— Вижте, капитан Ахан и хората му бяха добри момчета. Но не се бяхме сближили, ако това имате предвид. Ние си стояхме отделно, те също.

— Защо?

— Защото нямахме нищо общо. Повечето от тях изобщо не говореха английски, а само двама от нашите знаят албански. Освен това момчетата на капитан Ахан бяха много гъсти.

— Как така гъсти?

— Повечето от тях бяха отраснали заедно или поне се познаваха отпреди. Освен това капитанът лично се грижеше да се чувстват като част от едно семейство.

Много хора се издават, без да искат. Според мен Персико правеше много важна и информативна грешка. Старшините са прочути с това, че не проявяват уважение към никого. Така ги обучават. Те заемат неудобна позиция в армията, в сивата зона между войнишкия състав и офицерството. Точно както морските свинчета с техните бодли, старшините реагират с мързел и недоверие към всеки, който не е от техните редици. Това, че Персико постоянно наричаше Ахан „капитан Ахан“, беше знак за уважение, ако не и за тотален респект. Така че отказвах да се хвана на лъжата, че смъртта му не го е шокирала.

— В какви отношения бяхте с капитан Санчес? — попитах, за да сменя темата.

— Чудесни.

— Добър командир ли беше?

— Фантастичен.

— Можете ли да опишете точните си задължения към него?

— Бях негов заместник. Отговарях за обучението и професионалните умения на хората. Той даваше заповедите, а аз проверявах дали всеки си върши работата.

— Носехте ли част от неговата отговорност?

Той ме изгледа смразяващо, сякаш според него въпросът ми беше особено тъп. Сигурно така си беше.

— Армията не поддържа споделянето на отговорностите — отвърна той. — Той издаваше заповеди, а аз ги изпълнявах.

— Имаше ли напрежение между вас?

— Не. Разбирахме се чудесно.

— Как се справяше той със задълженията си, докато бяхте в Косово?

— Страхотно. Накъде биете?

— Наникъде. Просто се опитвам да разбера как се действа в една елитна част, как сте работили заедно.

— Вижте, господин майор, аз познавам Санчес от две години и половина. Не излизаме да пием заедно, но се разбираме. Както ви казах, на мен ми харесваше как командва екипа.

— Бихте ли разказали как протекоха събитията на седемнайсети, когато сте решили, че сърбите са ви забелязали?

— Добре. Бяхме в базовия лагер и сержантите Перит и Мачуско осигуряваха периметъра. Перит се върна на бегом от поста си и докладва, че са забелязали някакви сърби на един хълм да ни наблюдават. После…

— Някой друг потвърди ли тази информация?

— Не. Нямаше нужда. Перит и Мачуско не са новобранци.

— Колко сърби бяха забелязали?

— Достатъчно. Каза, че не успели да ги огледат добре, но били доста.

— И какво направихте?

— Санчес даде заповед да си събираме багажа и да се изнасяме.

— Имахте ли планиран маршрут за изтегляне?

— Естествено. Бяхме го подготвили предишния ден и според него трябваше да се движим почти право на юг.