Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Някой от вашия екип оказа ли му помощ?

— Не. Той сам си решаваше, общо взето.

— Общо взето?

— Напълно.

— Как ви се стори неговият план?

— Стори ни се добър. Според това, което знаеше за сърбите, звучеше доста лесно.

— Можете ли да ми го преразкажете?

— Естествено. Полицейското управление се намираше в центъра на едно село на име Пилука. Капитан Ахан разполагаше с деветдесет и пет войници. Беше планирал да ги раздели на три отряда и да нападне призори. Първият отряд трябваше да влезе в селото и да изолира управлението от околните къщи. Вторият трябваше да отбранява шосето, което влиза в селото от север. Третият водеше атаката срещу самото управление.

— И какво мислеха да правят, след като превземат полицейското управление?

— Преди всичко трябва да знаете това-онова за управлението в Пилука.

— Какво?

— За него се разказват доста гадни истории.

— Защо?

— Сръбският капитан, който го управляваше, беше назначен преди около година направо от Белград. Беше служил в Босна и се смяташе за нещо като експерт по етническо прочистване. Дори си имаше прякор, „Чука“.

— Защо „Чука“?

— Това му беше като запазена марка. Винаги носеше чук, препасан на кръста. Обичаше да го използва, за да размазва пръстите и тестисите на хората. Очевидно си беше истински садист.

— Разполагаше ли с много войници?

— Под негово командване имаше около трийсет сърби, плюс-минус. Бяха измъчвали селото почти цяла година.

— И отрядът на Ахан искаше да им отмъсти? — попитах.

— Вероятно и това, но според капитан Ахан полицейското управление беше символ на узурпаторите. Ако успееха да го съборят, всеки албански косовар в региона щеше да разбере, че Армията за освобождение има кураж и наистина може да постигне нещо.

— Какво искате да кажете с това „да го съборят“? — попитах, искрено заинтригуван.

— Щяха да го превземат за час-два. Може би щяха да пленят сръбския капитан и със сигурност щяха да вземат всички оръжия.

— „Може би“? Канеха ли се да го пленят, или не?

— Добре де, това искаха. Него, както и всички останали сърби, които докопат.

— И какво смятаха да правят със сърбите, които пленят?

— Не ги питахме.

Странното беше, че ме погледна в очите, когато отговори. А още по-странното беше, че очевидно се надяваше да му повярвам. Този капитан Ахан говорел за пленници, но пленниците са адски неудобно нещо в тила на врага, където местиш лагера си на всеки няколко дни и се опитваш да избегнеш ловуващите отряди от сръбски мародери.

Беше много по-логично да се предположи, че Ахан и хората му са планирали да избият всички сърби, които докопат. А ако бях прав, значи Санчес и неговия екип, давайки съгласието си, вече бяха прекрачили смъртоносната граница между военните действия и геноцида, още преди отрядът на Ахан да бъде унищожен.

— И според вас какво щяха да правят с пленниците? — попитах.

— Предположих, че капитанът ще ги предаде на представителите на ООН, за да могат да ги осъдят за престъпления срещу човечеството.

— А как точно е планирал да го постигне, след като сте били в тила на врага, поне на два дни път от Македония, а нападението срещу сръбското полицейско управление със сигурност е щяло да доведе до преследване?

— Доверих му се — просто каза той. — Капитан Ахан не беше убиец.

— Докладвахте ли за планираната от АОК атака в щаба на Десета бригада?

— Не.

— Защо не?

— Защото не бяхме длъжни. Имахме разрешение да одобряваме самостоятелно операциите на капитан Ахан.

— Разрешение? Смятах, че сте били там само да ги съветвате.

Той дори не премигна.

— Прав сте. Изразих се неправилно.

— Сигурен ли сте?

— Да. Обърках се. Всъщност единствено капитан Ахан можеше да ги одобрява. Това беше негово право и ние не можехме да му се бъркаме.

— И какво стана после? — попитах, като реших да си оставя тази линия на разследване за по-късно.

— Обикновено с нас оставаха по няколко от неговите хора, например болните. Но този път не. Всички отидоха. Тръгнаха около два сутринта, като планираха да нападнат управлението призори. Както казах, сръбските полицаи бяха известни с това, че се напиват всяка вечер, и капитан Ахан предположи, че тогава вече ще са заспали. Така и не разбрахме какво е станало. Може би са ги причакали, а може и просто да не са имали късмет и в управлението да са пристигнали подкрепления точно предишния ден. Така или иначе, нещата се объркали.

— Възможно ли е да е изтекла информация?