Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Какво ще пиеш? — попитах, докато се настаняваше на стола срещу мен и се правеше, че не забелязва наточените тъпаци, които й подсвиркваха и подвикваха на някакъв странен език.

Почти подозирах, че ще си поръча бутилка „Евиан“ с лимон или нещо също толкова отвратително здравословно.

— Скоч с лед — каза тя и без малко да ме събори от стола.

Направих знак на бармана да донесе още едно от същото и реших, че е време да направя преоценка на впечатленията си за мис Мороу. Подуших въздуха веднъж-дваж и долових аромат на лилии. Беше си живо противоречие.

Един мъж може да си направи точни изводи от парфюма, който избира дадена жена, а винаги съм свързвал лилиите с румените жени от Средния запад. Онези, които на двайсет и една още са девствени. Същите, които всяка седмица се обаждат на майките си и продължават да изпращат пари за училищна благотворителност. И които никога не си поръчват скоч.

— Това ли пиеш обикновено? — попитах.

Тя леко се усмихна.

— Не. Обикновено си поръчвам „Евиан“ с лимон, но исках да те изненадам.

Сигурно съм примигнал няколко пъти, защото тя се засмя, очевидно доволна, че ме е победила в собствената ми игра.

— Да, обикновено и аз пия „Евиан“ — казах най-сетне, според мен остроумно.

— Не, обикновено пиеш скоч. Всъщност дори мога да се обзаложа, че през целия си живот не си опитвал „Евиан“.

— И защо би се обзаложила?

— Просто така. Искаш ли да поиграем на „Истини и последици“?

Ако не бях толкова самоуверен, щях да откажа веднага. Вместо това глупаво изтърсих:

— Става. Какъв е залогът?

— Победеният във всеки кръг ще пие по едно уиски. Крайният победител няма да плаща сметката.

— Дадено — казах и измъкнах монета от джоба си. — Ези или тура?

— Ези — каза тя, наистина беше ези и аз трябваше да се откажа още тогава.

— Хубаво — усмихна се тя. — Какво работи баща ти?

— Той е фризьор — отвърнах. — Живее в Сан Франциско и работи в един от онези мъжки фризьорски салони, в които ходят само хомосексуалисти. Той също е малко сбъркан, но веднъж си поиграл с някаква жена и съм се родил аз.

— Едно уиски! — поръча ми тя. — Баща ти е абсурдно хетеросексуален. Ако не греша, дори е служил в армията.

Попих уискито от устните си, дадох знак на бармана да донесе още едно и направих всичко възможно да прикрия изненадата си.

— Как позна? — попитах, защото не ми стана приятно, че съм толкова лесен.

— Не съм познала. Направих логично заключение. Синовете на мъже със силна воля обикновено развиват бунтарски тенденции и се правят на много умни. Знам го, защото много от тях после ми стават клиенти.

— Добре — казах, защото исках веднага да изравня резултата. — Откъде си?

— Еймс, щата Айова — каза тя. — Отгледана съм във ферма и детството ми премина в доене на крави, събиране на кокоши яйца и молитви да ме приемат да следвам право.

— Вярно — обявих. — Едно уиски! И не забравяй да кажеш как са те избрали за мис на гимназията и едва не си се омъжила за капитана на футболния отбор.

— Уискито е за теб — каза тя. — През живота си не съм стъпвала в Еймс, щата Айова. Родена съм в милионен град в североизточните щати и най-близкият ми досег с крава е бил с телешките пържоли, които си поръчвам.

Зяпнах и се протегнах към чашата си.

— Наистина ли? — попитах, крайно объркан.

— Наистина — отвърна тя с лека усмивка. — И за твоя информация съм завършила частно девическо училище. Нямахме конкурси за мис. Нито пък футболен отбор. Имахме отбор по хокей на трева и не съм била гадже на капитана, защото аз самата бях капитан.

Глътнах скоча и се замислих върху възможността да е планирала тази игричка още преди да е слязла. Сигурно нарочно си е сложила парфюма с дъх на лилии, за да тръгна по грешна следа. Така де.

Тя все още не беше докоснала своя скоч. Ухили се и каза:

— Добре, защо напусна пехотата и стана адвокат? Загледах се в новото си уиски и обмислих въпроса. Най-сетне свих рамене и признах:

— Защото ми писна да убивам хора. Няколко пъти ходих на война и реших, че не ми харесва особено.

Тя ме погледна изучаващо, право в очите, и изражението й внезапно омекна. Очите й, които — както вече споменах — бяха пълни със съчувствие, станаха още по-мили.

— Уиски — каза почти съжалително.

— Глупости, уискито е за теб! — извиках. — Прекарах си страхотно на бойното поле. Едва не се разревах, когато войните свършиха.

Всъщност това беше вярно. Точно затова бях станал адвокат. Развих силна фобия, че ще стана войнолюбец точно като баща си. И може би точно като него кариерата ми ще приключи със стрела в задника. Метафорично казано, разбира се.