Брайан Хейг - Тайно разрешение

Един от номерата при разследване на конспирация е да задаваш подробни въпроси, като навлизаш все по-дълбоко в детайлите, защото в повечето случаи конспираторите са уточнили само най-общата история и именно дребните детайли разкриват противоречията. Сигналните ракети бяха точно от този тип подробности, заради които Санчес и хората му можеха да затънат.

— Значи сте преценили, че нямате време за обаждане по радиото до командния център, но сте имали достатъчно, за да заложите сигнални ракети по пътя на бягството?

— Беше въпрос на приоритети. Обаждането по радиото нямаше да ни помогне, а сигналните ракети поне щяха да ни предупредят, че някой ни следи.

— И какво стана после?

— Според нашия план за бягство трябваше да тръгнем право на юг и да прекосим границата с Македония. Опасявах се, че сръбският отряд зад нас просто ще се обади до техния щаб и ще организира засада на пътя ни. Реших да завием на изток.

— Обсъдихте ли това с някой друг?

— Не си спомням да съм го правил.

— Това „не“ ли означава?

— Не мога да си спомням всичко, което съм казал на един или друг. Преследваше ни многоброен сръбски отряд. Нещата се развиваха много бързо.

— Многоброен сръбски отряд? Сигурен съм, че преди малко казахте „патрул“. Как така изведнъж станаха толкова много?

— Направих логично предположение. Знаехме, че са ни забелязали, и беше най-вероятно сърбите да са изпратили още хора след нас.

— Защо?

— Защото сърбите с огромно удоволствие биха унищожили или пленили американска елитна част. Основният фокус на американската стратегия в тази война е да се избягват загубите на жива сила. Всички го знаят. Сърбите със сигурност го знаят. Американският народ почти не се интересува какво точно става тук. Но човешките жертви биха провалили всичко. Вижте какво стана в Сомалия.

Нямаше как да възразя на това.

— На какво разстояние зад вас беше сръбският отряд? — попитах.

— Откъде можех да знам? Бяха зад нас, това ми стигаше.

— Но вие казахте, че са излетели няколко сигнални ракети. Ако са излетели нагоре, би трябвало да сте били в състояние да определите разстоянието до преследвачите.

Той ме изгледа продължително, преди да отговори. Както повечето хора, той не беше свикнал да го разпитват и преживяването никак не му харесваше.

— Не съм ги видял как излитат — каза.

— Не сте ги видели?

— Не. Бях твърде зает да водя хората си. Гледах картата, компаса и пътя пред себе си.

— Тогава откъде знаете, че са излетели изобщо?

— Казаха ми.

— Кой ви каза?

— Не си спомням.

Беше мой ред да го изгледам продължително. Опитах се да си придам максимално недоверчиво изражение, без да споменавам нищо. Той отвърна на погледа ми, но му стана неудобно.

— Вижте — обади се накрая, — предали са ми по колоната, предполагам. Не си спомням точно кой.

Продължих да мълча, но той реши да не украсява повече.

— Добре — казах. — И после какво стана?

— Продължихме да бягаме през целия ден. На зигзаг, за да ги объркаме. Над короните на дърветата се виждаха облаци прах, а понякога чувахме шум от превозни средства в далечината.

— И какво означаваше това според вас?

— Че сърбите придвижват мобилни отряди, за да ни хванат в капан.

— Обсъдихте ли го с някой от екипа?

— Да.

— С кого?

— Спомням си, че го обсъдих със заместник-командир Персико.

— Но все пак не докладвахте по радиото в щаба на Десета бригада?

— Не.

— Защо не?

— Защото се движехме с голяма скорост. Всичко ставаше много бързо. Освен това с какво можеха да ни помогнат оттам?

— Можеха да пуснат разузнавателен самолет, за да определят в каква ситуация се намирате. Да ви предложат помощ от въздуха. Можеха дори да организират хеликоптерна акция, за да ви измъкнат.

Не очакваше да му отговоря, без да се замисля, и за момент изглеждаше объркан. После сви рамене.

— Вижте, готов съм да призная, че в този момент не съм разсъждавал много ясно. Просто се опитвах да изкарам моите хора оттам, и то невредими.

— Сигурно — отвърнах, колкото да му покажа, че не му вярвам.

— Освен това се притеснявах, че сърбите могат да засекат съобщение по радиото. Можеха да направят триангулация и да определят точното ни местоположение.

— Но те вече са го знаели, нали така? Все пак са ви преследвали.

— Не. Само предполагах, че знаят къде сме. Казаха ми, че са излетели няколко сигнални ракети, но това все още не означаваше, че преследвачите знаят точното ни местоположение.