Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Разбирам — каза той.

— Добре. Моля, започнете с точно описание на мисията на вашия екип, когато заминахте за Косово.

Той се наведе напред и здраво сключи ръце пред устата си. Всеки професионалист, който води разпити, може да ви каже, че това е един от най-характерните жестове на човек, който се кани да изтърси няколко опашати лъжи. Толкова по въпроса за предупреждението ми.

— Бяхме част от операцията „Ангел-хранител“. Групата от АОК, която обучавахме, беше изпратена на мисия в Косово. Нашата задача беше да ги придружим и да им окажем съдействие.

— Съдействие ли? Какво съдействие?

— Продължаване на обучението, помощ при планирането на операциите и други подобни.

— Не бяха ли достатъчно добре обучени, за да се справят сами?

— Не.

Извадих лист хартия от куфарчето си.

— Притежавам копие от доклада ви, с който оценявате косоварския отряд при завършването на обучението им. Това е вашият подпис, нали?

Посочих стегнатия, почти детски подпис в дъното на листа. Той едва го погледна.

— Да.

— Тук твърдите, че са били готови.

Той студено изгледа документа.

— Твърдях, че отговарят на минималните изисквания, за да бъдат квалифицирани като отряд от АОК.

— Но нещо в тези изисквания не е било както трябва.

— Да. Те са малко по-ниски от тези в нашата армия. Обучавахме ги точно толкова, че да ги убият — отвърна той с ясна горчивина.

Продължих въпреки всичко:

— В какви отношения бяхте с вашия отряд от АОК?

— Какво искате да кажете?

— Приятелски? Професионални? Лични? Служебни?

— Професионални.

— Бихте ли обяснили по-подробно?

— Наредиха ни да ги обучим и ние го направихме. Това ни беше работата и те бяха част от нея.

— Чувствахте ли лична отговорност към тях?

— Не. Това не е наша война, а тяхна.

— Добре казано — потвърдих. — Но все пак си мисля, че би било ужасно трудно да не започнете да храните някакви чувства към тях. Все пак сте живели и работили заедно, разговаряли сте за семействата си…

— Майоре, и двамата знаем какво се опитвате да постигнете.

— Какво се опитвам да постигна?

— Да докажете, че когато ги избиха като кучета, ние сме побеснели и сме отмъстили. Но не е вярно.

— Наистина ли? — попитах.

Стана ми интересно, че употреби точно този израз. Можеше да каже „когато ги застреляха“, или „елиминираха“, или „очистиха“ — все думи, които обозначават по-лека съдба в хранителната верига на смъртта.

— Така се твърди в пресата, но не стана по този начин.

— Тогава ми кажете как точно стана.

— След като, ъъъ, елиминираха нашия отряд от АОК, ние докладвахме в щаба на Десета бригада. Наредиха ни да се преместим в друг базов лагер и да чакаме инструкции. Изпълнихме заповедта. Минаха два-три дни и започнахме да подозираме, че новият ни базов лагер е застрашен, така че…

— Защо започнахте да подозирате подобно нещо? — прекъснах го.

— Защото сержант Перит и сержант Мачуско забелязаха сръбски патрул, който, изглежда, ни наблюдаваше.

— Кога стана това? — попитах.

— Следобед на седемнайсети. Около три часа или малко по-рано.

— Не си спомням подобно нещо от оперативния дневник в щаба на Десета бригада.

Санчес се позамисли, преди да отговори:

— Не съм докладвал за това.

— Защо? Мислех, че такива неща се докладват незабавно.

— Може би мислите така, защото сте адвокат и никога не сте попадали в подобна ситуация.

Бях попадал в подобна ситуация, но не мислех да го споделям. Санчес ми разказваше версията, за която се беше уговорил с останалите от екипа, и засега най-добрата тактика беше да я изслушам, преди да потърся идеалния начин да я опровергая.

— И какво направихте тогава? — попитах.

— Натоварихме се с оборудването и се оттеглихме. Можеше да ни нападнат всеки момент, така че прибягнахме до отстъплението, което бяхме планирали два дни по-рано.

Вече предполагах каква ще е следващата част.

— И ви проследиха? — попитах, за да го улесня.

— Точно така.

— Откъде разбрахте?

— Бяхме заложили сигнални ракети по пътя на отстъплението си.

— Колко от тях излетяха?

— Не си спомням точно. Една или две.

— Една или две?

— Май две. Но може и да греша.

— Какъв тип сигнални ракети бяха?

— С разпръскващо действие и задействане с жица.

— Колко бяхте заложили?

— Не знам точно. Бях твърде зает да изкарам хората си оттам. Заложи ги последният човек от колоната.

— Какъв вид жица използва?

— Не зная. Вероятно телеграфна.