Брайан Хейг - Тайно разрешение

Отидохме при следващия лекар. Той тъкмо преслушваше гърдите на възрастен мъж с крака, омотани с парцали, който седеше на метална маса и стоически понасяше прегледа. Мари и лекарят отново размениха няколко думи, докато ние останахме встрани и положихме максимално усилие да не се държим като безполезни воайори, попаднали сред истинското страдание и хората, които се бореха с него. Мари пак се обърна към нас:

— Този човек бил прибран от сръбската полиция преди три седмици. Затворили го за четиринайсет дни с около двеста други. После започнали да ги извеждат един по един за разпит. Каза, че няколко дни поред чувал ужасни крясъци, преди да дойде неговият ред. Завели го в мазето на полицейското управление. Стените били покрити с кръв, а в единия ъгъл имало купчина от различни крайници и пръсти от ръце и крака. Каза, че на него не му отрязали нищо. Извадил късмет. Само го били няколко часа с тежки метални палки. Казал, че не знае нищо. Те също се уверили в това след няколко минути, но, така или иначе, продължили да го бият.

Докато Мари разказваше, не можехме да откъснем очи от стареца, който на няколко пъти се закашля и се опита да прикрие устата си с ръка, а между пръстите му изби кръв.

— Според лекаря е цяло чудо, че е оживял. Той и останалите затворници най-сетне били изведени в гората. Строили ги и започнали да ги разстрелват с картечница, а телата нападали около него. Той се хванал за корема, все едно бил застрелян, и се хвърлил назад в една купчина трупове, а после се намазал с кръвта от техните рани. Когато сърбите дошли да доубият ранените, успял да се престори на умрял. Щом се стъмнило, изпълзял оттам и вървял три дни, докато стигне дотук.

Мари ни изведе от палатката и всички спряхме за малко, преди да влезем в следващата.

— Старецът няма да издържи и два дни — каза тя с равен глас. — Има фатални вътрешни кръвоизливи. Лявата му ръка е счупена поне на три места, белите му дробове са продупчени и най-вероятно единият му бъбрек е спукан.

— Какво ще го правите? — попитах тъпо.

— Ще го преместим в палатката, където държим умиращите. Ще му бием инжекции с морфин и ще се опитаме да облекчим смъртта му. Вдигнал е четирийсет и един градуса, вероятно от вътрешни инфекции. Знае, че умира. Преживял е ужасни мъки, за да се добере дотук и да умре сред сънародниците си.

— Ами момиченцето? — попита Мороу.

Гласът на Мари не се промени.

— Имаме психолог, специалист по изнасилвания, но за това момиче трябват години интензивно професионално лечение. Освен това жените в селски райони съзряват по-бързо от нашите, така че вероятно е бременна. Поне за това можем да направим нещо. Майка й ни помоли да я прегледаме и да направим аборт, ако открием зародиш.

Всичко това продължи още час, през който ходехме от палатка на палатка и се запознавахме с нови и нови ужасяващи случаи. Трябва да призная, че се чувствах като някакъв отвратителен воайор, който наблюдава отстрани нещастието на жертвите.

Най-сетне Мари ни изведе от медицинския лагер, извини се, че трябва да се връща към задълженията си, и горещо ни благодари за посещението. При последното долната ми челюст увисна.

Всички се накачихме обратно в джипа и Уилис попита:

— Искате ли да видите още нещо?

Тримата се спогледахме и почти се изчервихме, защото никой от нас не се чувстваше особено горд точно в този момент. Уилис, изглежда, го усети и нареди на шофьора да ни закара в щаба.

— Казахте, че с това се свиквало — обърна се Мороу към него. — За колко време?

— За цял живот — отвърна той с много вдървена усмивка.

— Тя е забележителна жена, нали? — попита Мороу, като проследи с поглед Мари, която се отдалечаваше по прашната улица.

— Работили сме заедно в Могадишу и в Босна — отвърна Уилис. — Занимава се с това от двайсет години. Мисля си, че един ден просто ще се прибере вкъщи и ще се застреля.

— Сигурно се гордее с всички хора, на които е спасила живота — предположи Мороу.

— По-скоро не. Когато си залят с такава вълна от бежанци, можеш единствено да направиш подбор. Да отделиш тези, които имат шанс, от останалите. Но после мислиш само за тези, които си захвърлил, като онзи старец.

Понякога ми се случва да срещна някой, в сравнение с когото се чувствам истински дребен егоист. Тази Мари например. Трябва да призная, че след като видях момиченцето и стареца, вече не симпатизирах особено на сърбите.

Никой от нас не каза и дума по време на обратния полет към Тузла.