Брайан Хейг - Тайно разрешение

Но въпреки това, или може би точно заради това, албанците са доста издръжлив народ. Те са оставили другите на мира и очакват същото по отношение на самите себе си. Освен това са и изненадващо гостоприемни. Както и смели и упорити, което пък играеше сериозна роля в настоящия конфликт — поради нестабилната природа на Балканите твърде много албанци в момента живееха на други места като Македония и Косово.

Косово е нещо като сръбския Йерусалим, пълно със старинни източноправославни храмове и исторически забележителности, и макар че едва десет процента от хората, които живеят там, могат да докажат сръбския си произход, старият егоист Били Милошевич беше решил да прочисти страната от албанците, като или ги избиваше, или ги прогонваше зад граница в Албания или Македония.

След продължителна серия от мощни подскоци се приземихме на изровена писта на двайсетина километра от границата с Косово. Когато слязохме от самолета, отново ни очакваше джип, а един майор от специалните сили на име Уилис седеше до шофьора, за да ни придружи до бежанския лагер, не особено оригинално наречен „Лагер Алфа“.

Не беше първата ми среща с нещастието на бежанците. Бях виждал подобни неща след Войната в Залива, когато хиляди кюрди и шиити избягаха на юг в Кувейт, прогонени от гнева на Републиканската гвардия на Саддам. Делбърт и Мороу обаче мигновено получиха „пристъп на широко отворени очи“, както го наричат в армията. Очите се отварят широко от 30 процента ужас, 30 процента съчувствие и 40 процента чувство за вина в най-чиста форма.

— Ще свикнете — обади се майор Уилис.

Минавахме покрай многобройни редици набързо издигнати палатки, натъпкани най-вече с възрастни мъже, майки и малки деца. Имаше много малко млади мъже, а повечето от тях бяха с превързани рани или липсващи крайници. Всички, млади и стари, изглеждаха нещастни, изтощени и гладни. Съдейки по миризмата в лагера, изпитваха и печална липса на душове и тоалетни.

— Колко са? — попита Делбърт.

— Не знаем точно — отвърна нашият водач. — Броят им се увеличава всекидневно. Понякога с неколкостотин, понякога с по няколко хиляди.

— Откъде знаете колко трябва да храните? — попита Мороу.

— С това се занимават службите на ООН. Но и те не знаят точно. Увеличават количеството, като съдят по броя на хората на опашката за храна в момента, в който храната свърши. По-късно ще се запознаете с началничката им.

Спряхме в една малка база, оградена от бодлива тел и охранявана от двама въоръжени пазачи. Те познаха Уилис и ни махнаха да минем.

— Тренировъчният лагер — обяви той.

Слязохме от колата и влязохме в една обширна палатка, където множество зелени барети и албанци в импровизирани униформи бяха устроили нещо като щаб. Уилис ни отведе до една маса в дъното, където ни предложи кафе, а ние, естествено, приехме, защото истинските войници пият кафе всеки път, когато има, а не искахме да ни помислят за адвокати или нещо подобно.

— Това е един от трите щаба, които сме изградили за обучение на Армията за освобождение на Косово — обясни Уилис. — АОК вече се сражаваше със сърбите, когато НАТО започна бомбардировките, но сърбите ги правеха на нищо. Честно казано, АОК не е твърде многобройна, защото според много албанци от нея има повече вреда, отколкото полза.

— Защо смятат така? — попита Мороу.

— Комплексът на жертвеното агне. Точно като евреите в навечерието на Втората световна, които са се надявали, че няма да стане чак толкова лошо. Много от косовските албанци смятат, че борбата на АОК срещу Милошевич допълнително озлобява сърбите, и искат да се прекрати.

— А тя озлобяваше ли ги наистина?

— Не, естествено. Не им създаваха кой знае какви проблеми, но Милошевич експлоатираше ситуацията, за да оправдае етническото прочистване. След всичко, което неговите бандити направиха в Босна, не би трябвало някой да му вярва, но надеждата умира последна, нали така?

— Колко е голяма АОК в момента? — попита Делбърт.

— Всичко на всичко пет-шест хиляди.

— Само пет-шест хиляди? Че това нищо не е.

— Сърбите са извършили прочистването много внимателно. Почти всеки албанец от мъжки пол, който им изглеждал достатъчно голям да носи оръжие, е бил отведен в гората, застрелян и погребан. Много са практични тези сърби. Предполагам, че са искали да унищожат цялото поколение албанци, за да не се занимават с тях поне докато следващите пораснат толкова, че да могат да се бият. Така или иначе, опитваме се да вербуваме всички оцелели.