Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Все пак бих искал да се посъветвам с адвокат.

— Разбира се, сър. Но го направете по-бързо, защото бих искал да получа тази програма преди края на работния ден.

Очите му се превърнаха в ледени кубчета, макар че продължи да се усмихва.

— Имате ли други въпроси?

Мороу се наведе напред на стола си.

— Можете ли да ни кажете защо Първи батальон е известен като „клуб на ветераните“?

Дясната вежда на генерала помръдна нагоре.

— Известен? Ами това е стара сержантска традиция. Всъщност в нея няма нищо лошо. Един вид естествена еволюция — да се преместиш в батальон с малко по-високи стандарти, който представлява по-сериозно професионално предизвикателство.

— Командването насърчава ли този процес?

— Това си е работа на сержантите, която се командва от майорите. Няма официална политика по въпроса.

— А вие одобрявате ли го? — попита тя.

— Смятам, че има своите предимства. На хората, изглежда, им харесва. А от собствена гледна точка мога да ви кажа, че е адски полезно да разполагаш с един батальон, на който можеш напълно да разчиташ, дори да го изпращаш само на най-тежките мисии.

Мороу ми хвърли бърз тържествуващ поглед. Делбърт, известният прокурор, също реши да се пробва.

— Сър, можете ли да ни кажете кой е заповядал ареста на Тери Санчес и хората му?

— Лично аз.

— Какво ви накара да издадете тази заповед?

— Разбрахме, че нещо е станало, когато Милошевич и хората му започнаха да провеждат всекидневни пресконференции.

— Но как успяхте да разберете, че именно екипът на Санчес е отговорен?

— Беше много просто. Труповете бяха открити на територията, която наричаме Трета зона. Където работеха хората на Санчес.

— Вие ли заповядахте на екипа му да се изтегли?

— Не се наложи. Те се бяха изтеглили три-четири дни, преди да заповядам да ги арестуват.

— Защо са се изтеглили?

— Защото отрядът от косовари, които са обучавали, е бил унищожен.

— От колко време?

— От три-четири дни.

— Не са ли докладвали веднага щом са избили техните косовари?

— Така мисля. Ще трябва да проверя програмата на операциите, за да видя кога точно са докладвали, но би трябвало да са го направили веднага.

— Тогава защо не им е заповядано да се изтеглят незабавно?

— Защото реших да ги оставя там.

— Защо?

— Веднага след засадата срещу техните косовари Тери автоматично е преместил хората си в друг лагер, известен само на тях. Безопасността им не беше под въпрос.

— Съжалявам, но не ви разбирам.

— Ние обучаваме и други партизански отряди от косовари. Ако бяхме взели решение да инфилтрираме още някой от тях в Косово, можеше да използваме екипа на Санчес за друга операция от типа „Ангел-хранител“, но с новия отряд. Все още не бях взел окончателно решение. Исках да разполагам с повече възможности.

— Как е бойният дух във вашата бойна част, господин генерал? — обадих се.

— Много висок. Най-високият, който някога съм виждал.

— Как си го обяснявате?

Той ни възнагради с толкова скромна усмивка, че граничеше с коленопреклонност.

— Бих искал да припиша заслугите на себе си, но истината е, че войниците винаги се чувстват най-добре по време на акция.

— И не са разочаровани от мисията?

— Те са войници, майоре. Не си задават въпроси за целта на мисията.

Да бе, точно така. Лично аз никога не бях срещал войник, който да не прекарва всяка свободна минута в анализи на целта на мисията и постоянно мърморене по адрес на идиотите, които са я планирали.

— Чух, че сте имали едно самоубийство и един опит за самоубийство — казах.

— Във всяка военна част има самоубийства.

— Вярно е, но при вас е имало един успешен и един неуспешен опит само за няколко месеца.

Очите му се присвиха.

— Вижте, майоре, в тази бригада не беше имало самоубийства цели три години. Дошъл ни е редът. Не искам да звуча цинично, но ако проверите цялата армия, нашето ниво на самоубийства е много под средното.

— Навярно сте разследвали причините за тях?

— Назначихме офицер да разследва случая, в който самоубийството е било успешно.

— И какво откри той?

— Че жертвата е сержант тиловак със сериозни семейни проблеми. Имал е син със синдрома на Даун. Освен това бил алкохолик, а колегите му го описаха като почти клиничен случай на маниакална депресия.

— А другият случай?

— Нямаше разследване, но командирът на батальона ми обясни, че човекът е заподозрял жена си в изневяра, докато той служел тук.