Брайан Хейг - Тайно разрешение

Той подскочи, после доближи масата с походката на човек, който стъпва по кабарчета.

— Има ли психиатър в тази база? — попитах.

— Тъй вярно. В болницата, работи към кабинета на хирурга.

— Искам да дойде още днес. Да поговори с капитан Санчес. Освен това искам да го поставите под наблюдение за предотвратяване на самоубийство. Имате такава процедура, нали?

Той енергично кимна.

Наведох се и се вторачих в лицето му.

— Не си ли забелязал, че е отслабнал ужасно?

— Ами… не, не бях забелязал.

— Но със сигурност не ти е убягнала депресията му.

— Ами, не бях забелязал нищо подобно.

— Тогава ме слушай внимателно. Ако успее да се самоубие или да отслабне дори още само с един килограм, ще те съдя за престъпна небрежност. Ясен ли съм?

— Да, сър… тъй вярно, господин майор.

— Изчезвай — наредих.

Той се изнесе като хлебарка с наднормено тегло.

Току-що бях направил всичко възможно за Тери Санчес. Но не бях сигурен, че ще му помогне. Когато човек се прости с представата за самия себе си, нещо в него умира. Санчес гниеше откъм центъра, защото беше потъпкал почти всички принципи, в които някога бе вярвал.

Вината за това лежеше върху все по-слабите му рамене. Но част от нея беше и на Смодърс и Мърфи. Смодърс, защото беше позволил на личната си лоялност да надделее над професионалната му преценка и беше дал екип на Санчес. Изобщо не е бивало да го прави. Беше един от онези чести случаи, когато вършиш нещо с правилни подбуди, но резултатите са плачевни. Беше и мечешка услуга за хората му, защото Санчес не беше в състояние да ги ръководи. Както и за самия Санчес, по същата причина. Бил е обречен на провал.

Вината на Мърфи произтичаше от нещо съвсем друго. Той беше позволил на своята бригада да продължи да се отнася с Първи батальон като с привилегирован професионален клуб. Клуб на избраните. И тъй като Персико и сержантите му се чувстваха избрани и бяха заедно толкова отдавна, а връзката им беше подсилена от толкова много съвместни преживявания, те се отнасяха към всеки новопристигнал, дори към новия си командир, като към недоказал се новобранец. Сержантите и старшините в Първи батальон до един бяха убедени, че са специални. Бяха изолирали Тери Санчес. И когато под напрежението в бойна ситуация това чувство за откъснатост се бе засилило, то станало непоносимо за човешкия дух. Особено в конкретния случай, когато човешкият дух поначало беше малко крехък и разглезен. Крайният резултат беше онзи жалък Тери Санчес, с когото се бяхме срещнали току-що.

Можех да се обзаложа, че ако издирехме и разпитахме хората, които бяха командвали този екип преди Санчес, щяхме да чуем версия на същата история. Нещо повече, щяхме да я открием в много от екипите в Първи батальон. Клубът на ветераните. Вероятно там и в бъдеще щяха да се случват доста инциденти.

Вдигнах очи към Имелда и я помолих да доведе старшина Персико.

Персико беше решил да не се съобрази със съвета ми. Не се появи с адвокат. Влезе сам в стаята и аз се зачудих. Със сигурност се досещаше, че вече сме близо до цялата истина. И че има все по-сериозна вероятност той да се окаже на устата на прословутия топ.

— Моля седнете, старшина — казах.

Той седна на същото място като преди и небрежно преметна десния си крак върху левия. Човек не можеше да не забележи контраста между този посивял, грубоват, самоуверен мъж и скимтящата развалина Тери Санчес, който не спираше да си търка краката. Ако бях сержант в този екип, и аз нямаше да се колебая кого да следвам.

— Старшина, ще бъда откровен с вас — започнах. — Вероятно ще ви бъдат отправени обвинения в масово убийство, неподчинение на преки заповеди, подбудителство към бунт, възпрепятстване на правосъдието, лъжесвидетелстване по време на официално разследване и още множество по-дребни закононарушения. С цялото си сърце ви съветвам да си вземете адвокат за по-нататъшните ни разговори. Ако ви трябва още време, нямам нищо против да отложа и този. Той не помръдна.

— Не искам адвокат.

— Това е ваше право. Ако промените решението си в някакъв момент, ще прекратим разпита, докато си намерите.

— Може ли да продължаваме? — попита той.

— Разбира се.

Преди да започна, той попита:

— Имате ли нещо против да започна пръв?

— Ако желаете.

Персико внимателно ме изгледа.

— Господин майор, на десния ви ръкав има значка на пехотинец, участвал в бойни действия. Били сте на бойното поле, нали така?