Брайан Хейг - Тайно разрешение

После се върна на мястото си. Въпросително погледнах Мороу, а тя отвърна на погледа ми със същото.

— Тери — започнах, — спомняш ли си колко дълго чуваше стрелбата на сърбите, след като твоят екип започна да се изтегля към сборния пункт?

Той подпря брадичка на ръката си, лакът на коляното и се загледа в пода. Приличаше на „Мислителя“ на Роден, но по лицето му не се четеше абстрактно размишление, а болка.

— Малко — каза накрая.

— Колко точно? — настоях, защото най-сетне осъзнах какво се беше досетила Имелда.

Той разтърка лицето си с ръце.

— Не знам, може би две минути. После настъпи пауза и пак чухме стрелба в далечината. Но се отдалечавахме все повече, а теренът беше неравен, така че звучеше като пукане между хълмовете. Може би дори не е било стрелба, не знам.

— Да предположим, че е било. Според теб защо са продължили да стрелят?

— Не знам. Сигурно защото беше засада, а ние бяхме доста добре прикрити на позициите си. Може би са смятали, че още сме там.

— Добре — казах.

— Тери, остават само още няколко въпроса — каза Мороу. — Как си?

— Добре — отвърна той, но изглеждаше ужасно облекчен, че приключваме.

Пак беше започнал да разтрива краката си по онзи странен начин.

— Когато всички се върнахте в Македония и докладвахте, защо реши да излъжеш?

Лицето му изведнъж се изкриви от неудобство. Такова неудобство, че сякаш изобщо не искаше да отговаря на въпроса.

Тогава се сетих какво е станало.

— Тери, каква сделка сключи с екипа си там? — попитах.

Санчес не откъсна поглед от пода, само започна да търка ръцете си малко по-бързо и аз най-сетне разбрах защо: правеше го несъзнателно. Опитваше се да изтрие вината от тях.

— Тери, моля те, отговори на въпроса. Сключи ли сделка с екипа си?

Той измърмори нещо, но не можах да го разбера.

— Какво? — попитах.

— Да, сключихме сделка.

— Затова ли се съгласи на засадата, Тери? Затова ли им спечели време пред Смодърс? Защото си искал да я направят, нали? Знаел си, че това е нарушение на заповед и че ако убият Пайочович и хората му, всички ще бъдат изправени пред военен съд, когато се върнат. Знаел си, че така ще имат също толкова много за криене, колкото и ти. Знаел си, че тогава ще те покрият, защото ще имат нужда ти да покриеш тях.

Той остана с наведена глава, което си беше достатъчен отговор. Погледнах Мороу и тя отвърна на погледа ми. Нямаше какво повече да научим от Тери Санчес. Сега знаехме всичко, което знаеше и той. Знаехме всичко освен най-важното. Кой беше екзекутирал оцелелите сърби?

След като Имелда придружи Санчес до килията му, всички имахме отчаяна нужда да поемем дъх. Обявих почивка. Имелда и помощничките й тръгнаха да търсят кафе машина. Помолих я да съобщи на надзирателя от ВВС, че искам да говоря с него. Освен това я накарах да донесе две чаши кафе, една за Мороу и една за мен.

Двамата с Мороу бяхме малко объркани. В повечето съдебни дела всъщност няма толкова патос, театралничене и емоционални пристъпи, колкото в телевизионните им екранизации. Истината е, че случващото се в съдебната зала рядко прилича на битка; по-скоро е като да гледаш вода, която замръзва. Повечето дела са оркестрирани като танц в японска опера и отегчителни до смърт. Всеки добър адвокат знае, че трябва да си легне рано вечерта преди делото, защото в залата адски ти се доспива, а съдиите стават доста раздразнителни, когато започнеш да клюмаш в тяхно присъствие. Ако изобщо са останали будни, за да те хванат. Всичко е написано предварително и отрепетирано, защото никой адвокат не обича свидетелите му да импровизират. И въпреки че малко повече спонтанност би направила професията ни по-интересна, адвокатите не обичат да им е интересно. Обичат да печелят. Дори неподготвените свидетели, които някак си се озовават в залата, не са особено интересни просто защото повечето хора не са интересни. А в този случай са още по-малко интересни от обикновено, защото адвокатите и съдията ги карат да говорят за факти и да се въздържат от мненията и преувеличенията, които придават аромат на ежедневния разговор. Всичко, което има да се решава, се решава много преди насрочената дата за делото, така че рядко има изненади.

Едно от адвокатските правила гласи, че никога не трябва да си позволяваш да произнасяш дума от една сричка, ако съществува неин синоним от пет срички. А тъй като проявата на чувства е табу, те се отстраняват по хирургичен път още във втори курс в университета, иначе не ти позволяват да продължиш. Помислете си колко интересни и забавни адвокати познавате. И не се заблуждавайте, че нещата се подобряват, ако съберете двама или повече в една и съща стая.