Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Ето това не можаха да проумеят моите хора. Нали разбирате? Не съм убил Ахан. Не съм го карал да ходи там. Не съм му заповядал да го направи. Виновен е шпионинът, който е предупредил сърбите. Аз просто го оставих да прави това, което той и хората му искаха. Нали разбирате?

— Разбирам — отвърна Мороу. — Какво стана, когато Перит, Мачуско и Мур се върнаха от Пилука?

— Какво стана? — повтори той. — Ами всички се обърнаха срещу мен. И без това никой не ме харесваше особено. Още от деня, в който поех екипа. Персико, Перит, Мачуско, Колдуел и Бътлър бяха заедно повече от десет години. Братята Мур бяха с тях от шест години. Все едно се опитвах да вляза в чуждо семейство.

— Имаше ли бунт? Изправиха ли се срещу теб? Какво точно стана, Тери?

Той най-сетне сведе очи. Погледна Имелда и момичетата така, сякаш ги виждаше за пръв път. После започна да разтрива краката си. Не ги масажираше, а просто бавно прокарваше по тях дланите си с разперени пръсти. Изглеждаше неволно, механично движение.

— Персико ме отведе навътре в гората. Разказа ми какво е открила разузнавателната група в Пилука. Говореше много тихо, но ме обвиняваше. Нали разбирате? Гледаше ме, сякаш бях някакво чудовище. Все едно аз бях виновен.

Той замълча за миг, но продължи да разтрива краката си.

— Те всички обичаха Ахан, нали разбирате? Нещо в него. Не знам какво беше точно, но те го боготворяха. Според мен смятаха, че нарочно съм уредил да го убият. Все едно от ревност. А това е глупаво, нали разбирате? Той дори не беше войник. Освен това аз също го харесвах. Никога не бих направил нещо подобно. Когато се върнахме в лагера, всички ме гледаха по същия начин. Започнаха да ме отбягват.

— Но нямаше открит бунт? — попита Мороу.

— Не и като бунтовете, които стават по корабите, не по този начин, но си беше бунт. Да, бунт си беше. Знаех, че вече няма да правят каквото им наредя. Нали разбирате какво имам предвид? Нямаше да ме оставят да ги командвам повече. Бяхме в тила на врага и нямаше какво да направя. Нали разбирате?

— Тери, в дванайсет часа си докладвал на полковник Смодърс, че отрядът на Ахан е на черно — каза Мороу. — Той ти е заповядал да започнете да се изтегляте. В редовния доклад в шест часа същата вечер си съобщил, че в района има твърде голяма сръбска активност, за да можете да се изтеглите безопасно. Докладвал си същото и в шест на следващата сутрин, както и в шест вечерта. Защо си направил това?

Вниманието ми беше приковано в Лиса Мороу, която майсторски прекарваше разпадащия се Тери Санчес през всички важни въпроси, така че дори не успях да оценя в кой най-удачен момент зададе последния си въпрос. Ако наистина е имало бунт, защо Санчес беше участвал в заговора на екипа да остане в Косово? Дали някой го беше принудил, като бе опрял пистолет в главата му?

— Персико ми каза да го направя.

— Съжалявам, но не те разбирам, Тери. Какво точно ти е наредил да кажеш старшина Персико?

Разтриването на краката се ускори още малко.

— Аха — отвърна Санчес.

— Не, Тери, кажи ми какво ти нареди да кажеш старшина Персико.

— А, извинявайте — възкликна той, видимо объркан. — Каза ми да спечеля малко време.

— Защо, Тери? Време за какво?

— Време да го уредят. Да се подготвят.

— Но заповедта била да се изтеглите. Какво ви е оставало да направите?

— Ами нали се сещате — каза той, като отбягваше погледа й.

— Не, Тери, не се сещам. Кажи ми, моля те.

— Да отмъстим на Пайочович.

— Пайочович? Началникът на полицейското управление в Пилука?

Той я погледна така, сякаш се очакваше тя вече да го знае. Може би грешах, но според мен умът на Тери Санчес започваше да дава заето.

— Аха — извика той с изражение на огромно нетърпение. — Според вас на кого устроихме засада?

Изведнъж върху мозайката се изсипа цяла лавина от липсващи парчета. Колоната, която бяха атакували, не беше избрана заради числеността й. Беше избрана, за да бъде наказан убиецът на Ахан, който беше набил главата му на кол.

Мороу дори не заекна и не премигна.

— Значи двамата със старшина Персико задържахте хората в базовия лагер, докато Перит и Мачуско се върнаха да потърсят този Пайочович? Това ли се случи?

— Точно така. Но аз изпратих и Мур с тях. Реших, че единственият начин все пак да направим поне едно нещо както трябва е да изпълним първоначалния план на Ахан. Единственият проблем беше, че Пайочович и хората му бяха напуснали Пилука. Нямахме представа къде са отишли. Затова изпратих Брайън Мур с Перит и Мачуско. Те се промъкнаха в няколко села наоколо и поразпитаха. Всички в нашата зона познаваха Пайочович. Наричаха го „Чука“. Мур все питаше хората дали знаят къде е Чука. Най-сетне някакъв старец му каза, че бил с хората си в някакво селце на име Ишатар. Така действаше Пайочович. Ходеше из околните села, тероризираше жителите, после се връщаше в управлението си в Пилука. Тогава реших какво трябва да направим.