Брайан Хейг - Тайно разрешение

Ако Санчес все още е бил командир, той е трябвало да издаде тази заповед.

— След това сте продължили изтеглянето си през целия ден до полунощ, когато сте оформили отбранителен периметър и сте решили да атакувате сръбската колона.

— Вече минахме през всички тези глупости, нали? Показанията ми няма да се променят.

Пак не му обърнах внимание.

— Няколко последни въпроса и приключваме този разговор.

— Добре — каза той и извади още една цигара.

Пушеше ги бързо и докрай. Над главата му ясно се виждаше малък облак от бледосин дим.

— Всички останали свидетелстваха, че вие сте командвали засадата. Вие сте ги разположили по местата им, проверили сте огневото им поле и сте определили как да бъдат заровени и свързани мините „Клеймор“. Вие сте издали заповедта за начало на огъня. Вие сте го прекратили. Това ми се струва много интересно. Нали сам ми казахте, че Санчес е командвал всички операции?

Той видимо се обърка, докато се опитваше да измисли отговор. Очите му бързо подскачаха по пода.

— Санчес не беше добре — каза накрая. — Не беше спал от два дни, така че аз му предложих да помогна.

Почти се усмихнах.

— Похвално от ваша страна.

Току-що ни беше дал за какво да се хванем. Погледнах Мороу, която кимна. И тя го беше усетила.

— Благодаря ви, старшина — казах. — Ще ви се обадим да свидетелствате отново, може би по-късно тази вечер или утре сутринта. Силно ви препоръчвам да си осигурите адвокат за следващата ни среща.

Той облегна лакти на коленете си и лицето му придоби искрено бунтарско изражение.

— Кога ще свършим с тези глупости? От две седмици съм в този кенеф и вече искам да изляза. Вече два пъти ме разпитвахте.

— Ще свършим, когато престанете да ни лъжете — отвърнах. — До утре сутринта ще разполагаме с цялата истина. По един или друг начин.

Бунтарската му физиономия се стопи. Персико се изправи и тръгна към вратата.

— Между другото — продължих и той се обърна към мен, — сделката ви с Третърн и Мърфи вече не важи. Имам пълното право да препоръчам каквото намеря за добре и възнамерявам да го използвам.

Той отново се обърна и излезе. Но успях да го видя в очите му. Току-що беше чул как всичко около него рухва.

— Сержант първи клас Франсоа Перит — обяви Имелда с голяма доза официалност и смайващо ясно произношение.

Мороу изненадано вдигна глава. Когато поискаше, Имелда можеше да говори по-правилно от английската кралица.

Перит вървеше също толкова нахално и самоуверено, колкото последния път. Отново забелязах колко безшумно се движи, като котка, сякаш под краката му имаше въздушна възглавница.

Идеята да продължим с Перит беше моя. Той беше горещата глава в отряда. Беше останал в центъра на почти всички събития. И най-важното, очевидно беше любимецът на старшина Персико. Между двамата имаше силна връзка и аз смятах, че ще е както голямо предимство, така и възможно слабо място.

Посочих му да седне на същия стол, който Персико беше освободил едва преди половин час. За втори път изрецитирах обяснението за целта на този разговор и му позволих да пуши, ако желае. Той желаеше и бързо измъкна от джоба си пакет „Кемъл“ без филтър. Значи двамата с Персико предпочитаха една и съща марка. Другари по цигара.

Загледах се в някакви документи пред себе си, докато той запали и се отпусне в удобна поза. Беше развеселено усмихнат, сякаш се бяхме събрали, за да го позабавляваме.

Вдигнах очи и започнах:

— Сержант Перит, вече сме убедени, че вие и някои други членове на вашия екип сте дали фалшиви показания. Знаем, че капитан Санчес е подкрепял желанието на капитан Ахан да нападне полицейското управление в Пилука. Знаем, че след това е настъпил всеобщ спад на доверието в неговите способности и старшина Персико практически е поел командването. Знаем също, че засадата не е била акт на самоотбрана. Била е преднамерено отмъщение.

Всъщност не знаехме последните две неща и само подозирахме за някои от предишните, но бях решил да метна всичко в казана и да видя какво ще стане. Той не се и опита да ми противоречи. Вместо това ме загледа, почеса се и се усмихна.

— Тогава за какво съм ви аз, по дяволите?

— Трябва да установим вашата роля в тези събития.

— А, да.

— Започнете с момента, в който двамата с Мачуско сте влезли в Пилука сутринта на четиринайсети. Какво видяхте там?

Той се наведе и с дясната си ръка изгаси цигарата на пода до трите фаса, останали от Персико. Перит беше изпушил едва четвърт от своята цигара, така че истинската му цел сигурно беше да провери каква марка са останалите фасове до стола му. Истинските разузнавачи проявяват такова любопитство.