Брайан Хейг - Тайно разрешение

Двамата с Мороу се разположихме в стаята за разпити и започнахме да подреждаме масите и столовете, за да постигнем някаква импровизирана прилика със съдебна зала. Имелда и момичетата й се появиха след няколко минути и се заеха да включат един лаптоп и едно устройство за запис на свидетелски показания. С Мороу бяхме решили да придадем официалност на обстановката, за да заприлича максимално на истински съд. Така свидетелите щяха да се замислят какво ги очаква.

Най-сетне приключихме и аз изпратих Имелда да извика първия свидетел. Това отне няколко минути, през които просто седяхме и се нервирахме.

После вратата се отвори и Имелда влезе, следвана от старшина Персико. Тя го представи официално, все едно беше съдебен пристав. Той се огледа небрежно, но всъщност без капка небрежност, просто проучваше обстановката. Отново останах с впечатлението за човек, който проверява бойното поле и се опитва да прецени шансовете си.

— Моля седнете — казах и посочих един стол в средата на стаята.

Столът беше изолиран и незащитен от бюро или маса. Той седна, кръстоса крака и за няколко мига се вторачи в Лиса Мороу, която държеше диктофон. После сивите му очи се преместиха върху мен.

— Имате ли нещо против да запаля?

Първия път, когато разговаряхме, не пушеше. Въпреки хладното му държане вероятно нещо в тази среща го изнервяше повече.

— Ако желаете — отвърнах.

Той бръкна в джоба си и извади пакет „Кемъл“ без филтър, почука по него, за да измъкне една цигара, пъхна я между устните си и я запали. Всичко беше извършено с едно плавно, отработено, почти инстинктивно движение.

— Моля, посочете пълното си име и чин — казах.

Той отговори през дима, който излизаше от устата му:

— Майкъл Джон Персико. Старшина ниво четири.

— Благодаря — казах. — Последната ни среща беше просто предварителен разпит, неофициален разговор, на който да обсъдим събитията между четиринайсети и осемнайсети юни 1999-а. Целта на тази среща е да вземем пълните ви официални свидетелски показания за същия период. Сигурен ли сте, че отхвърляте правото си да използвате адвокат?

— Сигурен съм — каза той.

— По време на предварителния разговор казахте, че вие и повереният ви екип сте били в Косово като част от операцията „Ангел-хранител“. Вие излъгахте, нали? Всъщност сте участвали в „Ангел-отмъстител“, което е включвало изпълнението на бойни мисии срещу сръбските части в Косово. Прав ли съм?

С Мороу бяхме решили, че най-добрият начин да се справим с Персико е да изскочим с рев от нашия ъгъл на ринга и да го шокираме с най-силния си удар. Сега знаехме защо той и останалите в неговия екип бяха толкова самоуверени и способни лъжци. Защото правителството на САЩ стоеше зад гърба им. Всеки може да изтърси и най-голямата лъжа, ако АНС я подкрепя с фалшифицирани доказателства, ЦРУ го прикрива и армията на САЩ връзва ръцете на слушателите. Аз например мога да изтърся доста голяма лъжа и без всичко това.

Персико дълбоко дръпна от цигарата си. Това беше единственият знак на неудобство или тревога, който си позволи. Най-сетне каза:

— Нямам представа за какво говорите.

— Джак Третърн и генерал Мърфи дадоха разрешение на капитан Мороу и мен самия да научим всички подробности от операция „Ангел-отмъстител“. А сега отговорете на въпроса ми, моля, защото в противен случай ще добавя възпрепятствате на правосъдието и лъжесвидетелстване към останалите обвинения, които вероятно ще уточним днес. Той помисли за секунда и каза:

— Добре. Бяхме част от „Ангел-отмъстител“.

— Тогава да изясним и следващата лъжа — казах аз. — Когато отрядът на капитан Ахан нападна полицейското управление в Пилука, това одобрена и оторизирана операция ли беше?

— Не — каза той.

— Защо излъгахте полковник Смодърс за случилото се през онзи ден?

— Не сме го излъгали — спокойно отвърна той.

Извадих записите от разпита, които Смодърс любезно ми беше предоставил. Сведох поглед и се престорих, че ги чета. После вдигнах глава.

— На деветнайсети сте докладвали на майор Гренфелд, оперативния дежурен на вашия батальон, че през целия ден на тринайсети двамата с капитан Санчес сте се опитвали да спрете капитан Ахан да не напада полицейското управление в Пилука. Придържате ли се към това твърдение?

Той отново дръпна дълбоко от цигарата си, огледа се за пепелник и я изтръска на пода. После пак ме погледна.

— Да. Положих адски усилия да спра капитан Ахан да не напада това управление.