Брайан Хейг - Тайно разрешение

После се обърнах към Смодърс.

— Нямаме нужда от него — казах и посочих Смит с пръст.

Лицето на Смит се изкриви от изненада и гняв, че пак започвам старата песен. Вече отваряше уста, за да ми отговори, когато за моя огромна изненада Мороу се намеси.

— Изчезвай, Смит. Ако има нужда от адвокат, ще те извика.

— Ама аз…

Заплашително пристъпих към него.

— Вече не можеш да действаш в качеството си на негов адвокат. Запазвам си правото да те обвиня в участие в заговор за възпрепятстване на правосъдието. Ако не изчезнеш до две секунди, Ще те изхвърля през прозореца като мръсно коте.

Смит хвърли поглед на прозореца. После погледна към лицето ми, с всичките му синини и ожулвания. Прецени шансовете си.

— Пак ще се обадя на окръжния съдия — повиши глас заплашително.

— Обади се! — излаях. — И на всяка цена му кажи, че ще обвиня и него във възпрепятстване на правосъдието, ако предприеме нещо срещу мен.

Смит погледна клиента си, който отвърна на погледа му също толкова безпомощно. И двамата гледаха в грешната посока. Най-сетне Смит го осъзна, бързо стана и напусна кабинета. Беше по-умен, отколкото смятах.

Извърнах се към Смодърс със съвсем леко смекчена версия на изражението, което говореше, че ми се иска да му изтръгна червата.

— Веселбата свърши, полковник. Ако ни излъжете или подведете още веднъж, ще ви обвиня в съучастие в убийство. Ясен ли съм?

Той кимна.

— Да започнем отначало. Разкажете ми за вашата роля в операцията „Ангел-отмъстител“.

Той погледна за помощ към Мороу, но тя някак си беше успяла да прикрие съчувствието в погледа си. Всъщност изглеждаше абсолютно разгневена.

— Добре — каза Смодърс. — Моят батальон, първи, е личният състав на ангелите-отмъстители. Мърфи ви е разказал за операцията, нали? Ние бяхме избрани да я проведем. Имам по един-два екипа във всяка зона. Вършим мръсната работа.

— Защо само вашият батальон? — попита Мороу.

— Защото очевидно не можем да си позволим да правим грешки в тази работа, а моите подразделения са най-опитни.

— А може би и секретността има нещо общо? — предположих.

— Естествено — призна Смодърс. — Колкото по-малко хора знаят, толкова по-малък е шансът да изтече информация.

— Разкажете ни за Санчес — настоях.

Той ме погледна, после сви рамене.

— Ти беше на прав път. Сигурно сбърках. Тери е добро момче, много симпатично и работата му трябваше, за да получи повишение. Справи се отлично в оперативния щаб и аз реших, че му дължа тази възможност. За съжаление има голяма разлика между работата в щаба и командването на екип за специални операции.

— Но сте го назначили на тази длъжност — попитах, казах или произнесох присъдата.

— Да — мрачно кимна той. — Реших, че ако му дам най-силния екип в батальона, нещата ще се оправят от само себе си. Персико сигурно е най-добрият старшина в Десета бригада. Преминал е през какво ли не и си знае работата. Помислих си, че ще пази Тери да не се прецака. Подчинените му пипат доста грубо, но са адски добри, а и Персико ги държи изкъсо.

— А как се справя Санчес оттогава?

— Трябва да призная, че и в най-добрите си дни е по-скоро посредствен. Но не от липса на желание. Иска ми се някои от по-талантливите ми хора да влагаха поне половината от неговите усилия.

— Значи е въпрос на талант?

— На някои просто им идва отвътре. А Тери постоянно трябва да се бори. Хората като него се страхуват от провал и подчинените им го усещат.

— Какво е станало, след като са избили отряда на Ахан? — попита Мороу.

Смодърс видимо се съсредоточи. Очите му се присвиха и започна да подръпва долната си устна.

— Това стана на четиринайсети. Сутринта, мисля. Санчес се обади по радиото към обяд. Каза само, че „Уиски 66“ — позивната на Ахан… — че „Уиски 66“ е на черно. Разбирате ли?

Мороу поклати глава.

— Използваме цветовете, за да описваме състоянието на бойните части. Зеленото означава, че са сто процента. Червеното значи, че са останали половината. Черното е нула процента. Някои части на АОК пострадаха доста тежко, но никога не се беше случвало цял отряд от деветдесет и пет души да премине от зелено на черно за няколко часа.

— Не обясни ли какво е станало? — попита Мороу.

— Само че са участвали в операция. Но не се притеснихме, тъй като не бяхме давали разрешение за операция на отряда на Ахан.

— Според неговите показания са атакували полицейско управление в някакво село на име Пилука — обадих се.

— Да, така каза той. Но ние имахме проблем с това. Селото не беше включено в списъка на одобрените от нас цели.