Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Това не е оправдание — възразих. — Поръчковите убийства са незаконни.

— Никого не убиваме — въздъхна Третърн уморено. — „Ангел-хранител“ е официалното име на операцията, която наричаме „Ангел-отмъстител“. Някои от специалните части, които изпращаме в Косово, всъщност изпълняват мисии вместо отрядите от АОК, за които отговарят.

— Какви мисии? — попитах.

— Нападения, засади, прекъсване на снабдителни линии. Няколко пъти научавахме, че сърбите планират масови убийства, и ги пращахме да освободят пленените косовари. Но сме много внимателни, повярвай ми. Никакви поръчкови убийства и разбойничества.

— Наистина ли? Тогава какво е станало с хората на Санчес?

Те пак се спогледаха и платната им увиснаха. Лицето на Мърфи се изкриви от неудобство.

— Не знаем — каза той.

— Как така не знаете?

— Така. Отрядът от АОК на капитан Ахан, който са придружавали, беше избит до крак. Не сме сигурни как е станало.

— Но хората на Санчес не са били засечени от сърбите, нали? И не са действали при самоотбрана?

— Няма откъде да го разберем — каза Третърн.

— Глупости.

— Спътниковите записи и радиопредаванията, които ви показахме, бяха фалшификати — призна той. — Ти очевидно си го разбрал по някакъв начин. Истинските филми за съответните дни не показваха никакви необичайни действия на екипа на Санчес. Имаме ги снимани в базовия лагер, после как се придвижват… но нищо, от което да личи, че са били забелязани или преследвани.

— Тогава защо…

— Защото не можехме да позволим операция „Ангел-отмъстител“ да излезе наяве — каза Мърфи.

— Не разбирам.

Третърн потропваше с пръсти по масата.

— Когато хората на Санчес са се изтеглили, те не са докладвали нищо за засадата. Разбрахме за нея едва три дни по-късно, когато Милошевич започна да организира пресконференции.

Усещах как парченцата от мозайката се наместват.

— И сте арестували екипа на Санчес?

— Точно така — каза Мърфи. — А те ни разказаха версията за разкриването и преследването. Джак накара АНС да проверят записите си и в тях не се откри нищо, което да я потвърди. Но пък и нищо не я оборваше.

— Тогава защо ме извикахте?

— Така поиска Вашингтон. Към масовото убийство изведнъж възникна международен интерес. Установихме, че най-доброто решение за всички замесени е да проведем истинско разследване. Хората на Санчес се придържаха към своята версия и ние получихме заповед да я направим по-убедителна.

— И къде беше решено това? — попитах.

Третърн не отговори, поне не с думи. Просто вдигна ръка и посочи към копчето на ръкавела си.

Поклатих глава. Може би Оливър Стоун не беше чак толкова откачен, колкото си мислех.

— Значи сте сключили сделка със Санчес и хората му — казах с отвращение. — Ако ви помогнат да прикриете историята, да ги освободят без обвинения.

Мърфи изобщо не изглеждаше смутен или притеснен да го признае.

— Точно така. Но забравяш нещо. Нямаме доказателства, че са виновни за каквото и да е. Може би е станало точно както казват.

— Така ли мислиш? — възразих. — Аз ходих в моргата. Видях труповете на сърбите. Как ще обясните раните в главата?

Третърн най-сетне спря да потропва по масата.

— Повярвай ми, моля те. Не знаехме за това, докато не го докладва на Клапър. Към този момент настоящият план вече беше приведен в действие.

— Но не направихте нищо и след като разбрахте, нали? Продължихте да прикривате историята.

— Имахме сериозна причина — каза Мърфи. — Но вече сме готови да сключим сделка с теб.

Погледнах часовника си. След двайсет и седем минути Имелда и нейният екип щяха да натиснат няколко бутона и да насъскат цяла армия репортери по двамата ми събеседници. Вероятно се бяха досетили какво им готвех. Беше като партия покер, в която знаеха, че държа кент флош роял, и просто се опитваха да изтеглят част от заложените пари, преди да я покажа. Имаха кураж тези момчета.

Засмях се и поклатих глава.

— Слушам ви.

— Нямаме нищо против да завършиш разследването си — каза Мърфи. — Няма да ти пречим. Край на игричките. Ще ти дадем истинските записи. Ще ти кажем всичко, което знаем, и ще те оставим да откриеш истината, ако можеш.

— Много мило от ваша страна — казах.

Третърн не обърна внимание на сарказма ми.

— Има само две условия.

— И какви са те? — озъбих се.

Как пък смееше да ми поставя условия в този момент?

— Засега да не се свързваш с медиите. И когато свършиш, първо да говориш с нас.