Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Прав си, нямаше. Точно като с офицерската ми клетва. И тогава нямаше допълнителни условия. Или когато се заклех за военен адвокат. И тогава нямаше допълнителни условия. Това са две клетви без допълнителни условия срещу една за теб. Губиш.

— Не го прави, Дръмънд — прекъсна ме Третърн. — Ако ме принудиш, просто ще измисля нещо друго. Не можеш да спечелиш.

Точно това чаках да каже. Бях отрепетирал всякакви възможни отговори, но в крайна сметка избрах една училищна класика.

— Да ти го начукам — заявих важно аз. — Дай най-доброто от себе си и ще видим какво ще стане. Минавам само да ти съобщя, че вече го направих. Току-що написах дълъг доклад, в който разкривам всичко. И двамата често се споменавате в него. Както и Клапър. Както и генерал Фостър. Ако не се обадя по телефона до четирийсет минути, този доклад ще се получи в редакциите на „Вашингтон Хералд“, „Вашингтон Поуст“, „Ню Йорк Таймс“ и „Нюзуик“. Не можете да го спрете дори с модерната технология на АНС.

Третърн поклати глава.

— Нямаш представа в какво си се забъркал и колко сериозен е залогът.

— Имам и още как — уверих го. — Двамата с едрия ти приятел сте седнали на клон, който всеки момент ще се счупи. Поръчвате убийства на сърби, а това е адски сериозно престъпление.

Двамата се спогледаха шокирано. Мърфи така се беше задавил от изненада, че дори забрави да ми се скара, че го наричам „едрия приятел“ на Третърн. В „Уест Пойнт“ нямаше да са доволни от него.

— Седни. Моля — каза Третърн.

Звучеше по-скоро като покана, отколкото като заповед. Е, какво пък, поне беше учтив. Първият знак, че най-сетне съм обърнал играта в своя полза. Положих сериозни усилия да не се усмихна широко.

Той почака, докато се настаня удобно, после попита:

— Според теб какво става тук? Какво си мислиш, че правим ние?

— Аз знам какво правите — натъртих. — Използвате Зелените барети, за да избивате сърби. Нещо като модерна версия на операция „Феникс“. Тогава са го наричали „елиминиране с тайно разрешение“, нали?

— Грешиш — каза Мърфи. — Адски грешиш.

— Наистина ли?

Мърфи се почеса по голямата глава с голямата си ръка.

— Като начало операция „Феникс“ беше резултат от неофициално споразумение между специалните сили и ЦРУ. Беше проведена без знанието и позволението на правителството. А ние действаме по поръчка на президента. Наясно ли си с това? Настоящата операция е изцяло одобрена от президента. Освен това се следи от специално избрана конгресна комисия.

Не очаквах да чуя подобно нещо. Помислих си, че лъже, но прословутият глас на съвестта ми напомни, че не може да бъде толкова глупав, че да лъже за нещо подобно. Просто беше прекалено лесно да река „Докажи го“.

— Освен това не избиваме сърби — добави той.

— Съжалявам, но не съм убеден — отсякох.

Мърфи ме изгледа внимателно, после каза:

— Моля те, излез от стаята. Само за малко. Без номера, обещавам. Трябва да поговоря с Джак насаме.

Идеята не ми хареса, но се подчиних. В крайна сметка нямах какво да губя. Имелда и четирите й помощнички бяха дислоцирани на различни места в базата, съоръжени с факс машини и готови да натиснат бутона за изпращане. Всяка от тях разполагаше със запечатан плик с копие от доклада, който бях написал по-рано. След по-малко от четирийсет минути пликовете щяха да бъдат отворени, електроните щяха да полетят по жиците и котката щеше да изскочи от чувала. Нито Третърн, нито Мърфи, нито АНС можеха да ги спрат.

Минаха около пет минути. Заседателната зала имаше специална звукоизолация, което ми се стори ужасно неудобно, защото бях притиснал ухото си до вратата, а не чувах абсолютно нищо. После тя се отвори и Мърфи ми махна с ръка да вляза. Седнах на същото място.

— Двамата с Джак ще ти дадем разрешение да научиш всичко за тази операция — каза той.

— Не си мислете, че ще се хвана — възразих. — Няма да чуете никакви клетви за секретност.

Мърфи кимна на Третърн и аз останах с впечатлението, че са очаквали тая реплика. Искаше ми се да им се изплезя или да си смъкна гащите и да се наведа — всичко, което би ги изненадало. Засега бяха успели да предвидят ходовете ми.

После Третърн каза:

— В момента тук губим една война. Губим я, защото операцията е на НАТО и президентът е с вързани ръце. Съюзниците ни са твърдо против намесата на сухопътни войски. Разрешават ни само да бомбардираме.

Мърфи пое следващата реплика от сценария.

— Но война не се печели само с бомби. Затова решихме да организираме АОК. Надявахме се да ги използваме за сухопътен елемент в атаката, но те ни разочароваха жестоко. Шест или седем отряда от АОК вършат добра работа, но останалите са напълно неадекватни. И неефективни. Повечето от тях просто се крият в гората и се молят всичко да свърши по-скоро. Няколко бяха избити, а почти всички са изгубили бойния си дух.