Брайан Хейг - Тайно разрешение

Първото, което направих, след като ме пусна докторът, беше да се обадя в онази малка база в Арлингтън, щата Вирджиния. Говорих със специалния съдия, който работеше там. Изброих му всичко, с което разполагахме срещу Уилямс, и му поисках екип, който да прибере затворника. Той каза, че ще изпратят хора до десет часа. Имаха един страхотен реактивен самолет, който Агенцията за борба с наркотиците беше конфискувала от някакъв наркобос във Флорида, а после го беше предала на Министерството на отбраната. После, абракадабра, самолетът изчезна и от техните списъци и стана собственост на моето тайно съдебно поделение.

После се уверих, че Уилямс е заключен в самостоятелна килия. Движеше се с патерици, защото тестисите му се бяха подули като топки за билярд. Всъщност беше доста смешен, защото вървеше с широко разтворени крака и се опитваше да не допира широките си бедра едно в друго. Поне едно беше сигурно, нямаше как да избяга.

Проверих дали надзирателите в сградата са наясно, че нямат право дори да влизат в крилото, където се намира. Дори ги накарах да ходят с тапи за уши, защото човек никога не може да бъде прекалено предпазлив.

После отидох до палатката на Имелда, обясних й какво трябва да направим и двамата се върнахме в офиса. Подготовката ни отне почти три часа.

Оставих я там и се разходих до базата на АНС. Минах през старото упражнение с показването на заповедите, натискането на звънеца и гледането в камерата. Отново ми отвори мис Смит. Бях твърде кисел и подут, за да се отдам на очарователните си подигравки, затова я оставих на мира.

Тя огледа превръзките на главата ми, насиненото ми око, подутата ми уста и останалите натъртвания и ожулвания, с които бях успял да се сдобия. Не прояви съчувствие. Всъщност дори се усмихна. И то не с изкуствената си усмивка, а съвсем искрено.

— Трябва да се видя с Третърн — заявих аз.

— Съжалявам — отвърна тя невинно колкото си искате. — Не познавам човек на име Третърн. Сигурен ли сте, че не търсите мистър Джоунс?

— Виж, момиче, искам да се срещна с твоя шеф Джак Третърн, Джак Сръбски или Клайд Смодърсмит-Блейкли, и не ме интересува какъв глупав псевдоним си е избрал днес. Между другото, твоят псевдоним също не ми харесва особено.

Тя се завъртя и затропа с токчетата си, докато ме водеше към дъното на сградата и надолу по стълбите. Аз също бях в доста противно настроение. После тя бунтарски разсече ключалката на заседателната зала с картата си и почти ме блъсна вътре. На масата бяха пръснати множество документи, а от двете й страни седяха Третърн и генерал Мърфи.

Гласът на мис Джоунс беше писклив и превзет, когато каза:

— Извинете ме, мистър Джоунс, господин генерал. Съжалявам, че ви прекъсвам. Този офицер настоява да се срещне с човек на име Джак Третърн. Казах му, че при нас няма такъв.

Сигурно си мислеше, че по този начин ме поставя на мястото ми, тъй като в присъствието на генерал щях да получа пристъп на свенливост и уважение. Третърн бързо й кимна да се разкара. Тя доволно се усмихна, докато се плъзгаше край мен, и аз искрено се притесних за всяка държава, в чието Централно разузнавателно управление работят хора като нея.

Забелязах, че Третърн не беше облечен с жилетката си за убийства на патици. Всъщност беше доста изтупан, в идеално ушит тъмносин костюм от шевиот и твърдо колосана бяла риза с френски ръкавели. От ръкавите на костюма му се подаваха масивни копчета, гравирани с президентския печат с единствената цел да привличат вниманието. Аз не се впечатлих. Тоест впечатлих се, но не се издадох.

— Значи сте заедно — казах. — Страхотно. Спестявам си една разходка.

— Какво искаш, майоре? — попита Мърфи.

Съществува специална интонация при произнасянето на военните чинове, с която да поставяш по-нисшестоящите военнослужещи на мястото им. Номерът е да слагаш цялото ударение на първата сричка и да потъмняваш останалата част от думата. Ето така: „Какво искаш, МАйоре?“ Учи се първия ден в „Уест Пойнт“, която Мърфи беше завършил с отличие.

Единственият проблем беше, че вече не ми пукаше. Чувствах се като бунтар, който най-сетне е свалил оковите си.

— Във вашия план се появи малка пукнатина, приятели обявих аз. — Военните следователи току-що арестуваха истинския убиец на Бърковиц.

Третърн не изглеждаше много щастлив да го чуе. Поигра си с едно от копчетата с президентския печат, после вдигна поглед.

— Това няма значение, Дръмънд. Ти даде дума. Нямаше допълнителни условия.