Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Вие сте положили усилия? А капитан Санчес?

— Ами… той също се опита.

— Какво се е опитал и той?

— Вижте — каза Персико. — Това беше рискована операция.

Добър опит за измъкване, помислих си.

— Защо беше рискована, старшина? — попитах го.

— Донякъде е очевидно, като се има предвид резултатът, не мислите ли?

— Прав сте. Но казахте, че сте се опитали да го спрете. Сигурно сте имали сериозни причини. Какви бяха те?

— Целта не беше одобрена от бригадата. Това не е ли достатъчна причина?

— Но е имало и друго, нали, старшина?

— Може би.

— Какво, старшина? Защо бяхте толкова силно против атаката?

— Първо, никога не трябва да се участва в лошо планирани операции. Тази беше не просто лошо планирана, а не беше планирана изобщо.

— Лошо планирана?

— Точно така. Капитан Ахан и момчетата му просто се бяха навили да го направят. Почти нямаше разузнаване. Нито подготовка. Тъй като целта не беше одобрена от бригадата, нямахме и информация от АНС или ЦРУ, с каквато разполагаме обикновено. Те просто искаха да се появят с маршова стъпка и да унищожат всичко.

— Когато Ахан настоя да проведе операцията, защо не се обадихте в бригадата, за да докладвате?

— Това зависи от Санчес — каза той. — Питайте него.

— Защото Санчес също е искал те да проведат нападението — предположих наслуки. — Затова ли не се обадихте?

Той се поколеба, което беше първата му грешка.

— Задавате този въпрос на неподходящ човек — каза накрая. — Не мога да чета чужди мисли.

— Но двамата с капитан Санчес все пак сте обсъждали въпроса, нали?

— Добре де — каза той. — Обсъждахме го.

Накъде биете? Това беше много интелигентен ход от негова страна.

Той не беше сигурен колко точно знам. Може би стрелях наслуки, а може би разполагах с оптически мерник. Искаше да провери.

Не ми оставаше нищо друго, освен да се опитам да позная отново.

— Искам да кажа, че Санчес е подкрепял Ахан за това нападение, а вие не. И когато всички са били избити, сте обвинили Санчес.

Бях прав. Виждаше се по очите му. Прав бях. Но той каза:

— Не беше така, адвокате. Вие си седите на задните части в тази приятна топла стая и се опитвате да разберете какво е станало на бойното поле. Нямате представа за нещата.

Беше ядосан и според мен за това имаше само една възможна причина.

— После сте отнели командването на отряда от Санчес — продължих. — Бунт ли избухна?

Той бръкна в джоба си и отново извади пакета „Кемъл“. Току-що беше угасил предишната си цигара на пода, но измъкна нова и почука с нея по дланта си. Удари я толкова силно, че я счупи, така че я хвърли на пода и взе трета.

Запали я и заяви:

— Вижте, нямах проблеми със Санчес. Както ви казах и преди, той е добро момче.

Подминах тази забележка.

— После полковник Смодърс е издал заповед вашият екип да се изтегли. Случило се е около обед на четиринайсети. Санчес е говорил с оперативния център в шест вечерта на същия ден. Докладвал е, че районът гъмжи от сърби и според него изтеглянето в този момент не е разумен ход.

— Точно така — кимна той. — Спомням си това обаждане.

— На следващата сутрин в редовния доклад в шест часа е повторил съобщението. Както и в шест вечерта на петнайсети.

— Правилно.

— Кой докладваше за активността на сърбите?

— Перит и Мачуско охраняваха периметъра. От време на време ги сменяхме с братята Мур, за да си починат.

— Значи именно те двамата са докладвали за сериозна сръбска активност във вашия сектор.

— Да. Решихме, че след атаката на Ахан сърбите са предположили за съществуването на базовия лагер, от който са дошли хората му, и са започнали да го търсят.

— Не бяхте ли установили нов базов лагер?

— Да, но недалеч от първия. Бяхме в същия сектор.

— За каква активност докладваха Перит и Мачуско?

— Бяха забелязали патрули и бяха чули движение на тежки превозни средства по близките пътища.

— А после, на сутринта на седемнайсети, са забелязали и сръбския разузнавателен отряд, за който се предполага, че е видял вашия базов лагер.

— Точно така. Само че не се предполага, а е било така.

— Откъде знаете, старшина? Вие не сте го забелязали лично, нали така?

— Не, но Перит и Мачуско никога не се издънват. Ако Перит ми каже, че ни наблюдават, значи ни наблюдават.

— Защо Перит е докладвал на вас, старшина? Защо не е казал на капитан Санчес?

— Нямам представа.

— И после сте издали заповед на екипа да се изтегли.

— Точно така — отвърна той и направи още една показателна грешка.