Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Здрасти, сержант Джарвис, обажда се майор Шон Дръмънд.

— Добро утро, сър. Какво мога да направя за вас?

— Да ми отговориш на няколко въпроса. Кой се занимава със запитванията на пресата при вас?

— Първо питат мен. Аз ги сортирам и разпределям при останалите.

— Значи, ако някой репортер се обади или изпрати писмено запитване, ти ще разбереш?

— Точно така. Но аз се занимавам само с лесните неща. Ако е нещо по-сложно, отива при началника майор Лорд. А той обикновено го препраща при съответния човек от Десета бригада, който има техническите познания да отговори на въпроса. После отговорът се връща при нас и ние го препращаме на журналиста.

— Добре — казах. — Да предположим, че някой репортер иска да открие определен военнослужещ от Десета бригада. Кой би се заел с това?

— Аз. Освен ако не е нещо трудно. Просто отварям списъка на личния състав и виждам къде е зачислен.

— Спомняш ли си дали Джеръми Бърковиц те е карал да търсиш някого?

— Естествено. Да намеря вас например.

— Добре. А някой друг?

— Секунда, сър. Записвам всички молби. Тук това е стандартна оперативна процедура.

Чух как трака по клавишите, за да отвори някакъв файл.

— Да, ето го списъка — каза накрая.

— Можеш ли да ми го прочетеш целия?

— Добре. Да видим сега… полковник Томас Уедърс… майор Шон Дръмънд… капитан Дийн Уолтърс… старши сержант Лутър Уилямс…

— Чакай — прекъснах го. — Ти каза ли му как да се свърже с Уилямс?

— Да. Но той ме помоли аз да позвъня и да кажа на Уилямс той да му се обади.

— Направи ли го? — попитах.

— Да, сър. Всичко е записано. Да видим… Обадил съм се на старши-сержанта в оперативния център в десет и трийсет сутринта на втори.

— Много добре. А сега ще те помоля да копираш файла, от който четеш, на един диск и да го донесеш във военната полиция. Не казвай на никого, просто го направи. Питай за капитан Уолковиц, когато пристигнеш.

Сержант Джарвис беше умно момче и без съмнение разбра, че това има нещо общо с убийството на Бърковиц. Дъхът му сякаш беше спрял, когато отговори:

— Ей сега идвам. След десет минути.

Само за няколко часа бяхме установили мотив и подготвяхме едно много основателно обвинение. Направо е невероятно колко добре върви работата, когато знаеш кой е убиецът и трябва само да попълниш квадратчетата, които водят към него. Особено във военна база.

Но все още нямахме веществено доказателство. А аз нямах време по-добре да се подготвя за делото.

Можехме да докажем, че Бърковиц е дошъл, за да разкрие расистка организация. С архивите на Звеното можехме да докажем, че Уилямс е бил свързан с банда кръвожадни нацисти. Можехме да докажем, че Бърковиц е установил контакт с Уилямс. Можехме да докажем и че Уилямс носи същия номер обувки като този от отпечатъка, направен на сцената на убийството. Беше страхотно. От аритметична гледна точка.

Но не можехме да докажем, че Уилямс е извършил убийството. А това си беше сериозно неудобство.

Беше почти обяд. Обърнах се към Марти:

— Ще ми трябва скрит микрофон и разрешение от твоя съдия да запиша един телефонен разговор с Уилямс. Надявам се да успееш да го убедиш.

Той се обади на съдията, който ни написа заповед за десет минути.

В бележката, която бях изпратил на Уилямс, го виках в кабинета си в дванайсет и половина. Бях помолил Имелда да разкара всички от сградата в същия час.

Реших, че няма да навреди да се изправя директно срещу старши сержант Уилямс. Нямаше накъде да бяга. Военновъздушната база в Тузла беше сериозно охранявана, а дори и да успееше да излезе от нея, нямаше да стигне далеч без паспорт. Пък и не можеше да се слее с местното население. Дори не говореше сръбски.

Накарах Уолки да разположи няколко от най-яките си военни полицаи близо до офиса, без ленти на ръкавите за идентификация, в случай че заподозреният прибегне към насилие. Уилямс беше висок 190 сантиметра и тежеше около 115 килограма. Аз съм висок 178 сантиметра и тежа само 85 килограма. Винаги съм бил добър в ръкопашния бой, но законите на физиката са друго нещо.

После се върнах в кабинета си, за да се срещна с човека, за когото бях сигурен, че е убил Джеръми Бърковиц. Имелда беше изпълнила задачата си и сградата беше опразнена. Освен това ми беше направила кафе. Обичах я тази жена. Напълних си една чаша и влязох в кабинета.

Старши сержант Уилямс пристигна с каубойска походка едва-две минути по-късно. Излязох да го посрещна, предложих му кафе, той кимна и аз му налях. И без това му дължах една чаша, така че вече бяхме квит. Е, не точно квит, защото не можех да забравя двайсетината побоя, които все още му дължах. Той ме последва в кабинета и седна срещу бюрото.