Брайан Хейг - Тайно разрешение

Сега оставаше само да докажем, че Уилямс е виновен. За мен самия нямаше никакво съмнение. Прекалено много неща съвпадаха. Но всички съдебни системи имат едни и същи неудобни изисквания за наличието на доказателства, а точно в момента не разполагахме с тях.

Разказах им за старши сержант Уилямс точно толкова, колкото трябваше да знаят. Накарах Марти да се обади в лабораторията в Хайделберг и да поръча веднага да ни изпратят най-големия отпечатък от обувка от сцената на престъплението. Уилямс беше едър човек, около 190 см, а по някаква случайност едно време бях прекарал близо две седмици с поглед на нивото на краката му. Една от техниките му за разпит включваше да ми заповядва да гледам надолу, като покайващ се монах. Всеки път, когато направех грешката да вдигна очи, той ме удряше по тила. Спомнях си, че имаше много големи крака. И големи ръце. Способни да причиняват много болка.

Отпечатъкът пристигна по мрежата, отбелязан и означен с номера, вида на маратонката и името на производителя. Номерът беше 13ЕЕ. Беше „Адидас“, модел „Екселсиор“. Марти ми беше казал, че един от репортерите на „Дюс Анджелис Таймс“, настанен в жилищните помещения за журналисти, носел същия номер и всички бяха убедени, че отпечатъкът е от неговата обувка. Тъй като репортерът от Лос Анджелис беше цивилен, те нямаха право да го разпитват или да проверяват обувките му, а той си беше заминал на следващия ден. Марти ми показа къде бяха записали името му като вероятен заподозрян в тяхната таблица. Обясни ми, че дори се е свързал с полицията в Лос Анджелис, за да проверят дали няма досие. Все още чакаше отговор.

Казах му да вдигне телефона и да поиска от местния военен съдия заповед за обиск, за да претърсим стаята на старши сержант Уилямс и да вземем един чифт обувки. Но не хранех особени надежди. Уилямс не беше глупак. Ако е бил с маратонките си в тоалетната през онази нощ, имаше голяма вероятност те да са били изцапани с кръв и той със сигурност се беше сетил да ги изхвърли. Но поне щяхме да проверим кой номер носи. Това беше стъпка в правилната посока. Образно казано.

Тия разсъждения ни отведоха и към естествения въпрос как Уилямс е разбрал, че Бърковиц е по следите му.

— Може би източникът на Бърковиц е работел и с двамата и е предупредил Уилямс — предположи Дейвид.

Беше възможно, но бързо достигнахме до извода, че не е особено вероятно. Защо би издал единия на другия, а после и обратното?

— Може би Бърковиц се е срещнал с Уилямс — предположи Уолки. — Може би го е заплашил, че ще го издаде.

Това изглеждаше много по-вероятно.

— В бележника на Бърковиц не пишеше ли нещо за старши сержант Уилямс? — попитах.

— Не — отвърна Марти. — Минахме всички страници по двайсет пъти. Както и всички бележки из стаята му. Никога не сме виждали това име.

Обърнах се към Дейвид.

— Обади се на дежурния в оперативния център. Провери дали Уилямс е бил дежурен в центъра онази нощ.

Той изтича навън и ние си поговорихме за времето, докато се върне. Всички споделиха, че времето е хубаво. Малко горещо, но приятно. Дейвид се върна леко задъхан.

— Бил е дневна смяна. Прекарал е в оперативния център от шест сутринта до шест вечерта, освен времето от дванайсет до един, когато е обедната почивка.

Значи не е бил дежурен по време на убийството на Бърковиц. Поне дотук се връзваше. На вратата се почука и влезе един военен полицай, който носеше чифт особено големи маратонки. Изглеждаха нови и не беше трудно да се прочете номерът, отпечатан с черно от вътрешната страна на езика. 13ЕЕ. Всички кимнахме мъдро. Чисто нови маратонки. Хм, казахме си. И същият номер като отпечатъка. Вече напредвахме.

Но все още доникъде не бяхме стигнали. Ако в базата имаше дори само още един човек, който носеше същия номер, Уилямс оставаше на свобода. А ние вече знаехме, че в Лос Анджелис се разхожда един репортер със също толкова големи крака.

Върнахме се към опита да разберем как Уилямс е открил, че Бърковиц го следи. Решихме, че или са се срещнали лично, или поне са разговаряли по телефона.

Седнахме и известно време зяпахме в масата. Зачудих се откъде Бърковиц е научил къде работи старши сержант Уилямс. Да предположим, че неговият източник му е казал името на Уилямс и му е съобщил, че е зачислен в състава на Десета бригада във военновъздушната база в Тузла. Как го е проследил оттук нататък? Може би е направил това, което Джанис Уорнър беше опитала с Хари Хуфнагел?

Хванах телефона и се обадих в информационния център. Пак вдигна приятелски настроеният сержант Джарвис.