Брайан Хейг - Тайно разрешение

Най-сетне тя излезе от стаята много ядосана. Третърн и Мърфи можеха да се гордеят с нея. Чудесно представление, чак до последната реплика.

Аз, от друга страна, трябваше да проведа един жизненоважен телефонен разговор. Излязох и казах на Имелда, че ще се върна след около час. Отидох до палатката си, предреших се като Харолд Хуфнагел и се върнах в склада. Беше дежурен същият редник, който седеше в дъното и слушаше някаква рап песен за застрелване и кастриране на ченгета. Какво ли щеше да си помисли някой полицай, ако я чуеше по радиото? Поне не пееха за адвокати. Попитах младежа, който се поклащаше в такт с музиката, дали пак мога да използвам телефона. Главата му също се поклащаше и аз реших да го изтълкувам като утвърдително кимане. Набрах номера на Джанис Уорнър.

— Ало — обади се тя.

— Здравей, обажда се Майк Джексън — казах, като използвах хитрата си парола.

— А, ти ли си — отвърна тя. — Пристигна ли ми доставката?

По гласа й се познаваше, че й е малко трудно да се преструва.

— Да. Можеш ли да дойдеш да си я вземеш след петнайсет минути? След това ще бъда зает в продължение на няколко часа.

— Добре. Идвам веднага.

Разположих се някъде по средата между столовата и жилищните помещения на командированите журналисти. Видях Джанис след около пет минути, така че излязох и я пресрещнах. Хванах я под ръка и двамата пак тръгнахме по улицата.

Носеше панталони в цвят каки, синя риза с отворено деколте и същото черно кожено яке. На дневна светлина забелязах и нови подробности. Имаше страхотна кожа, много бяла, почти като алабастър. Очите й бяха почти черни, както и косата. И имаше тънки извити вежди като ятагани. Много тайнствено и привлекателно.

— Здрасти — възкликнах.

В гласа й нямаше топлина.

— Здравей, сержант Щупнагел.

— Хуфнагел — поправих я. — Харолд Хуфнагел. Но за теб съм Хари.

Тя завъртя очи.

— Да бе, да.

— Свърза ли се с твоята редакция? — попитах.

— Да. Нямат представа за какво говориш. Бърковиц не споменава никакво голямо откритие в статията си. Нито пък говори за вътрешни източници.

— Адски странно. Последния път, когато говорихме, щеше да се пръсне от вълнение. Не мога да повярвам, че не се е канел да пише за това.

— Проверих и Джак Третърн. Нашият репортер, който се занимава с ЦРУ, го познава. Отговаря за Балканите. Дори си има прякор: Джак Сръбски.

— Без майтап.

— Без майтап — повтори тя. — Като Лорънс Арабски. Работил е по сръбските проблеми още от 1990-а, когато Югославия гръмна за пръв път. Има страхотна репутация на много интелигентен и способен човек. Твърдят, че е планирал почти всички операции.

— Чак да се зачудиш защо е дошъл в Тузла, а? — казах мазно и заговорнически й намигнах.

Тя пак ме изгледа странно и аз започнах да се чувствам като Мел Гибсън в онзи филм за конспирацията.

— Че защо да не е тук? — попита. — От другата страна на границата се води война. Щях да се зачудя какви ги върши, ако беше в Никарагуа например. Всъщност би било много по-странно да не е тук.

Останах с впечатлението, че вече трудно ме понася.

— Значи според теб никой не е чул Бърковиц да споменава за нещо интересно около разследването? — попитах.

— Не. Но все пак масовото убийство в Косово не е основната атракция, заради която е пристигнал.

Това ме изненада, докато не го обмислих по-внимателно. Тогава реших, че е много логично. Естествено. Истинският интерес на Бърковиц е бил към заговора между ЦРУ и специалните части. Разкриването на моята история за масовото убийство можеше да му донесе някакво признание, но ако разкриеше съвременния вариант на операция „Феникс“, мястото в залата на славата на наградите „Пулицър“ му беше в кърпа вързано. Може би щеше да напише книга и да снимат филм за него, както стана с Удуърд и Бърнстайн покрай аферата „Уотъргейт“. Кой ли щеше да играе Бърковиц? Дом Делуис?

Но в това обяснение имаше един много дразнещ проблем: собственият му вестник не знаеше нищо за това.

Точно в този момент Уорнър каза:

— Виж, сержант Щупнагел, трябва да призная, че вече ми е малко трудно да те приемам на сериозно.

— Не, ти виж, мис Вийнър…

— Уорнър — поправи ме остро тя.

— Точно така, и както казах вече четири пъти, името ми е Хуфнагел. Хари Хуфнагел.

Тя ме изгледа с изражението, което повечето хора си пазят за продавачите на употребявани автомобили. Между другото, черните очи могат да бъдат много пронизващи. После каза:

— Точно в това е проблемът. Накарах информационния отдел да провери името ти. В цялата база има само един човек с фамилията Хуфнагел и тя е юридическа помощничка на временно назначение.