Брайан Хейг - Тайно разрешение

Взеха ми колана и връзките на обувките и ме отведоха в една килия. Знаех, че на сутринта ще трябва да разсъждавам трезво, затова се стоварих на леглото и се опитах да заспя насила. Естествено, това никога не върши работа, ако наистина е важно. Лежах почти половин час и си мислех колко невероятно глупав съм бил. И прекалено самоуверен. Бях надценил възможностите си. И още по-лошо, за пореден път бях подценил противника.

Но все още не можех да разбера как са го направили. Дори ако Марти работеше за Джоунс, тоест Третърн, как, по дяволите, бяха успели да изфабрикуват такива доказателства?

Изведнъж чух надолу по коридора да прещраква ключалка. После стъпки. Лампите бяха изключени, така че коридорът и моята килия бяха тъмни като в рог. Стъпките спряха пред вратата.

Подуших одеколона. Беше хубав одеколон, с ухание на бор. Много скъп.

— Третърн, негоднико — възкликнах.

— Килията ти отива, Дръмънд — ухили се той.

— Така ли? Тогава защо не дойдеш при мен? Така ще имам и страхотния шанс да ти изтръгна червата.

Той се засмя.

— Знаех си, че ти си обрал стаята ми. Нямаш представа колко струваше това куфарче. И наистина си искам паспорта и личната карта. Ще бъде много досадно да си вадя нови.

— Ей, Джак, страшно съжалявам — казах по-горчиво, отколкото възнамерявах. — Не съм искал да ти създавам неудобства.

— Вече го направи, Дръмънд. Адски ме ядоса.

— Значи сме квит. Можеш да ме пуснеш.

— Опасявам се, че вече не е толкова лесно.

— Естествено, че е лесно, Джак. Ако отида в затвора, няма да отнеса тайните със себе си.

— Ти не знаеш никакви тайни. Само така си мислиш.

— Ха — възразих. — Знам всичко, което сте намислили с Мърфи. Ако ме натопиш, ще ви издам на всички репортери, които познавам. Ще намеря начин, обещавам. Помисли за това.

— Вече го направих, Дръмънд. Смяташ ли, че ще ти повярват? Никой не обръща внимание на осъдените убийци, които обясняват нещо за някакви заговори и конспирации. Ти си помисли, Дръмънд. Нямаш доказателства и се намираш в крайно неизгодна позиция.

Беше прав, естествено. И това ме вбесяваше още повече. Той се отдръпна назад и аз видях как се облегна на стената. Цялото му лице оставаше в сянка, от което изглеждаше още по-зловещ.

Когато отново проговори, звучеше подозрително разумно:

— Независимо от това дойдох да ти предложа сделка. Това е единствената ти възможност. Искаш ли да чуеш предложението ми?

— Нямам по-интересна работа в момента — казах.

— Добре. Ти ще спреш да се размотаваш и ще свършиш каквото се очаква от теб, ще приключиш разследването, а ние ще забравим за случая. Дори ще убедя Клапър да отмени разследването на служебното ти поведение и ще можеш да продължиш да практикуваш.

— Това ли е? — попитах.

— Това е — отвърна той.

— И от мен се очаква просто да си затворя очите за малката ти уговорка със Зелените барети?

— Накратко казано, да.

— Ами Бърковиц? И за него ли да забравя?

— Не сме го убили ние.

Беше мой ред да се засмея.

— Глупости.

— Честно. Не знам кой го е убил.

— Но смяташ да натопиш мен.

— Естествено. Ти ни постави в неудобно положение, Дръмънд. Но ако си основният заподозрян за убийство, някак си не върви да водиш собствено разследване. Нито пък можеш да пуснеш информация на пресата, както се опита да направиш с Бърковиц. Беше много смешно.

Значи така. Наистина подслушваха кабинета ми. Бяха чули целия ми разговор с Бърковиц. Бяха чули всичко.

Но това потвърждаваше и още нещо. Имаха силен мотив за убийството на Бърковиц.

— Стига де, Третърн — казах. — Защо го направи? Бърковиц се беше приближил твърде много? Беше те разкрил? Защо поръча да го убият?

— Вече ти казах. Не знам кой е убил Бърковиц. Не сме ние. Не че съжалявам особено за загубата. Но пък смъртта му ми дава възможност да те отстраня.

— Ти си истински мръсник.

— Не се гордея с това, но го правя за страната си.

Щях да се задавя от смях. Тази реплика наистина е последното убежище на най-големите негодници. Помислих си да му кажа, че звучи като някой от хитлеристките палачи на подсъдимата скамейка в Нюрнберг, но нямаше смисъл да си хабя въздуха. Вместо това попитах:

— Как фалшифицира доказателствата?

— Много лесно всъщност. Днес всичко се прави на компютри, дори полицейската лабораторна работа. Ще се изненадаш, като разбереш колко е лесно да проникнеш в един лабораторен компютър и да подмениш образа на обувка, ако разполагаш с нужната технология. Тези хора от АНС са истински магьосници.