Брайан Хейг - Кукловодът

Още щом затегнахме коланите си, Катрина извади отнякъде един МРЗ плейър, натика слушалките в ушите си, разтвори последния брой на „Ролинг Стоун“ и забоде пробития си нос в списанието. Заслушан в тътена на музиката в слушалките й, с огромно чувство на естествено превъзходство се зарових във вестника си, пълен с пискливи статии и отровни анализи за жалкото копеле, което представлявах. Бях уморен и кисел, а потопът от негативни статии влошаваше настроението ми. Злобно започнах да дъвча фъстъците, които ми донесе стюардесата.

След малко Катрина извади слушалките си, наведе се към мен и прошепна:

— Привличаш излишно внимание. Ако не си забелязал, хората в днешно време малко се страхуват от спътниците си в самолета.

Натъпках още една шепа фъстъци в устата си и се заех да ги смеля.

Тя ме изгледа, леко развеселена.

— Според мен имаш нужда от секс.

— Вече ми го начукаха, благодаря. — Стар лаф, но беше подходящ за случая.

Размахах вестника.

— Едното копеле ни размазва с изтичане на информация, а другото ни праща за зелен хайвер. Впрочем снощи разговарях с Мери. Каза, че съпругът й не би казал истината, дори от това да зависи животът му.

— Затова ли оставам с впечатлението, че ще вдигнеш голям грозен скандал веднага щом пристигнем?

— Еди всеки момент ще се обади, за да ни предложи сделка — отвърнах. — И какво ще кажем? „Ей, малко сме объркани — ти укриваш най-важните доказателства, а клиентът ни мотае като за световно.“

— И ако му нариташ канчето, това ще помогне, така ли?

— Поне ще се почувствам по-добре.

— Разбирам.

Тя ме изгледа продължително, все едно бях бутилка с нитроглицерин, която е по-добре да не разклаща. После отново си сложи слушалките и някак си ме остави с впечатлението, че не сме на една и съща позиция.

Морисън вече беше прикован за масата, когато пристигнахме. Започнах направо:

— Срещнахме се с Милт Мартин. И имаме проблем с истината. Той каза, че си прост лакей. Според него си лъгал всички, че си голяма клечка. Най-важната ти задача, докато си работел за него, била да му лъскаш обувките.

Морисън вдигна очи с изражение на пълен потрес — горе-долу това, на което се надявах. Само емоционалният еквивалент на електрошок беше в състояние да го накара да каже нещо искрено.

— Това копеле — изплю накрая. — Лъже най-безобразно.

Очевидно беше време да увелича волтажа. Прекосих стаята.

— Във вестниците от тази сутрин се твърди, че си дал на руснаците имената на двама души, които са били отзовани у дома и разстреляни. И си им дал позициите ни по преговорите със Северна Корея за ядрените запаси, които те услужливо са предали на старите си приятели в корейската столица.

— Това са глупости, Дръмънд. По дяволите, изслушай ме. Дори нямах достъп до севернокорейските документи.

Седнах на стола срещу него, като го обърнах обратно.

— Прокурорите нямаше да го кажат на пресата, ако не разполагаха с доказателства. Трябва да знаем какви са те. Нужна ни е всякаква почтена информация, която можеш да дадеш. А знаеш ли от какво имаме най-голяма нужда? Да спреш да ни лъжеш.

Устните му трепереха, а очите му бяха напрегнати и влажни, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. Вените на врата му се издуваха от кръвното налягане.

— По дяволите, аз не лъжа, копеле! Не си измислям!

Катрина внезапно се наведе напред между нас.

— Вие двамата имате ли нещо против да изляза за малко?

— Какво? — казах.

— Нивото на тестостерон в това помещение направо ме убива.

Поклатих глава.

— Смяташ ли, че можеш да се справиш по-добре от мен?

Тя ме изгледа.

— С кое по-точно? Да вбесявам клиента ни? Да си разменям с него обиди? Да не върша работа?

На лицето на Морисън изгря широка самодоволна усмивка.

— Добре, умнице — казах. — Давай.

Тя се отпусна на стола до мен. Изгледа клиента ни, който отвърна на погледа й. После каза:

— Можем и по-добре, нали?

Той кимна.

— Добре. Казваш, че Мартин е излъгал. Кой може да го потвърди?

Той помисли малко, преди да отговори:

— Секретарката ми Джанет Уинтърс. Но не съм сигурен, че ще иска да помогне.

— Защо не?

— Това е същата секретарка, която твърдеше, че имаме връзка. Тя беше, ъъъ, ядосана, когато всичко приключи.

— Защо?

— Аз се борех за кариерата си. Трябваше да наема цивилен адвокат, специалист по такива неща. Тя изгуби разрешителното си за работа със секретни материали и беше уволнена.

Тъй като бях адвокат, имах доста точна представа за какво говори. Както и Катрина, която се опита да прикрие реакцията си, но не беше трудно да се отгатне какво мисли — все пак беше и жена. По някакъв неписан женски закон при такива ситуации винаги се приема, че мъжът е виновен за всичко.