Брайан Хейг - Кукловодът

Минах по същите коридори, по които бях минал преди няколко месеца. В кабинетите не работеше никой. Навсякъде бяха натрупани кашони, които явно чакаха да ги натоварят и откарат в някой секретен склад, където никой нямаше да ги види през следващите петдесет години. Цялото място приличаше на цирк, който затваря и се готви да замине за следващия град.

Шампионът седеше в заседателната зала, когато надникнах вътре.

— Добър ден, Дръмънд — каза той, като ме гледаше с любопитство и очевидно се чудеше защо бях предложил да се срещнем.

— Здрасти, Еди — ухилих се. — Малко тъпо се получи, а?

— Не по моя вина — незабавно отсече той. — Дадоха ми не когото трябваше. Те се прецакаха, не аз.

— Това е едната гледна точка, наистина. Просто исках да се отбия и да ти дам нещо за спомен.

Подхвърлих бейзболната бухалка в краката му. Беше строшена на две.

Той продължи да ругае дори след като излязох.

Разбирате ли, в живота понякога печелиш, а понякога губиш и ако не се радваш, когато печелиш, ще се побъркаш. Така или иначе, дълбоко в себе си винаги съм бил оптимист. Има и много други жени освен Мери, нали? Пък и в стомаха ми все още имаше от пържолата и омара, за които беше платило американското правителство. Освен това пак спях в собственото си легло и никой не ми крадеше одеялото.

А сега да ви питам: Имам ли право да очаквам повече?