Брайан Хейг - Кукловодът

Когато влязох, Джонсън и Клапър вдигнаха погледи. Клапър се облещи, защото се бях променил малко от последния път, когато се видяхме. Като начало, бях поотслабнал. Всъщност доста бях отслабнал. Сигурно с петнайсет килограма, а аз поначало не съм много едър. Приличах на заблуден щъркел, който е забравил да отлети на юг за зимата и скъпо си е платил за тая грешка. Освен това главата ми беше обръсната до голо, както на всички затворници в Лагер 18. Пък и дерматолозите не препоръчват постоянно да стоиш на открито на минусови температури. Устните ми бяха напукани и по лицето ми имаше рани, а липсата на витамини в храната им пречеше да заздравеят. Най-сетне, постоянният бой означаваше, че винаги имах насинено око, подута устна или сцепена вежда.

— Господи, Шон! — изквича Клапър. — Какво са ти направили тия копелета?

Джонсън отправи поглед към Юриченко през масата.

— Виктор, това е неприемливо.

Юриченко най-сетне се извърна и също ме огледа, преди да отговори:

— Руските затвори са сурови, Харолд. Не аз съм ги направил такива.

Джонсън кимна, после се обърна и отново ме изгледа.

— Шон, двамата с шефа ти сме дошли, за да уговорим освобождаването ти. Въпросът е много деликатен. Обвинен си в три убийства и шпионаж. Това са сериозни престъпления.

Останах напълно неподвижен. Обвинението в шпионаж очевидно беше по-големият проблем. Бях помогнал да изведем Алекси от Русия — признавах се за виновен. Трите убийства малко ме объркаха, докато се сетя, че става дума за тримата наемни убийци, които бяха изпратили да ме очистят. Много хитро.

— Точно така, Шон — добави бързо Клапър. — Другият господин е руският еквивалент на върховен съдия. Той може да отнесе твоя случай до президента с молба за помилване или да реши, че няма достатъчно доказателства за процес.

Е, не беше ли интересно? Бях в затвора повече от пет месеца, а те тепърва се замисляха за евентуален процес. Останах безмълвен, защото осъзнавах, че не играя истинска роля в обсъждането и повечето доводи вече са изложени, а със сигурност не исках да влошавам шансовете си. Нямаше да стоя тук, ако не бяха уредили нещо.

Юриченко ми се усмихваше като добрия Дядо Коледа, сякаш искаше да стопли сърцето ми. Вместо това усетих мраз. Мечтаех си как го стискам за гърлото и го душа до смърт.

Джонсън не ми обърна внимание и отново се извърна към Виктор, като очевидно продължаваше разговора, прекъснат от влизането ми.

— Работата е там, Виктор, че нашият президент би сметнал прекратяването на този случай за много голяма услуга. Той ме помоли да подчертая колко полезно ще е това и за двете страни.

Юриченко клатеше леко глава, сякаш не беше съвсем сигурен как точно стоят нещата.

— Но, Харолд, вие не предлагате нищо в замяна. Моля те, прости ми егоизма, но трябва да видя някаква реална стойност в предложението ти. И двамата сме професионалисти. И двамата знаем как работи системата. Не мога да ти дам нещо за нищо.

— А имаш ли нещо предвид?

— Най-обикновена замяна. Искам си Алекси. Върнете ми го и ще си получите Дръмънд.

Джонсън изведнъж сведе очи към масата, сякаш това, което имаше да каже, беше много неприятно.

— Не можем да го направим. Дори не можем да преговаряме за това. Пък и имаме проблем.

— Какъв проблем?

— Преди да дойде тук, Дръмънд е направил няколко записа. Те уличават и двете страни, но са много по-неудобни и проблематични за вас. Ако тези касети излязат наяве, отношенията между нашите две страни ще бъдат трагично влошени. Всички проблеми, по които си сътрудничим — пактът за ограничаване на ракетите, отношенията на Русия и НАТО, — ще се задълбочат.

Виктор се облегна назад, очевидно изненадан.

— Записи. Какво има на тези записи?

— Цялата история — мрачно призна Джонсън с искрено неудоволствие.

Юриченко ме погледна. Очите му пробягаха от обувките ми до обръснатия ми череп. Не приличах на човек, който може да го надхитри. Изглежда, яростно мислеше как да се справи с проблема.

— И ти наистина мислиш, че тези записи представляват проблем? — попита той Джонсън.

Което всъщност беше интелигентен начин да каже: „Виж, не ти вярвам. И по-добре да не блъфираш, защото в противен случай нашият Дръмънд ще си мисли, че е прекарал пет месеца на Ривиерата в сравнение с това, което ще последва.“

— Господи, Виктор. В записите има подробни описания на опити за убийство, които си поръчал в собствената си страна, както и на убийството на американски офицер в Москва. На една от касетите Мартин си признава всичко. Посочва теб като свой наблюдаващ офицер. Признава, че идеята да се натопи Морисън е твоя. Знаеш ли какво ще стане, ако всичко това излезе наяве? Ако американският народ разбере, че в продължение на осем години си насочвал нашата външна политика по отношение на твоята страна, ще полудее. Президентът ме помоли да ти предам, че в такъв случай няма да има избор. Ще трябва да прекъсне всички контакти. И не преувеличава, Виктор. Нямаш представа какви са онези консервативни копелета на Капитолия. Ще започнат безкрайни разследвания. Това е твоя работа, не наша. Била е твоята операция. Ти ни дължиш нещо, за да я запазим в тайна. Ето какво предлагаме.