Брайан Хейг - Кукловодът

Към единайсет вечерта и трите ми чинии бяха празни и бях приключил с десерта. Освен това щедро бях помогнал на Имелда и Катрина с техния десерт, а третата бутилка шампанско също беше празна. Бях пиян, прегръщах и целувах и двете и говорех всякакви глупости, а храната вреше в стомаха ми.

Един от агентите вежливо подаде глава в сепарето и ни напомни, че е време Алекси и Катрина да тръгват, за да не изпуснат късния си полет. Пак се прегърнахме и целунахме, защото знаехме, че повече няма да се видим.

Имелда ме откара обратно в апартамента ми. Някой очевидно беше платил наема, тока и телефона, защото всичко си работеше. Имелда, разбира се. Тя не пропуска нищо. Разбира се, на сутринта на бюрото ми щеше да има подробна сметка за точната сума, която й дължа. С лихва, естествено, защото — както казах — тя не пропуска нищо.

Спах до десет, когато някой почука на вратата. Отворих по долнище на пижамата.

Беше Мери, със страхотната си усмивка.

— Добре дошъл, клечо.

— Ъъъ… благодаря.

Тя влезе, без да пита. Изглеждаше по-добре от всякога — забелязах, че раздялата с Бил й се отразяваше добре. Бузите й бяха поруменели и пак беше облечена с къса пола и тясна блуза, която да показва какви страхотни гърди и крака си има по рождение. Очите й пробягаха из апартамента ми, който беше толкова малък, че сигурно щеше да се побере в банята за прислугата в къщата на Хоумър.

— Хубаво местенце — каза.

— Глупости — отвърнах. — Миша дупка. Посещението ти лично ли е или професионално?

— По малко от двете — каза тя, облегна се на стената и ме изгледа с блестящите си сини очи. — Кофти ли беше там?

— Доста кофти. Да кажем само, че се съмнявам в Русия да има много рецидивисти. Шансовете да оцелееш при първия престой в затвора не са високи.

— Съжалявам — каза тя и наистина изглеждаше така, все едно съжалява. — Когато не се върна със самолета, направо се побърках. Нищо не можех да направя, Шон.

— Вината не е твоя. Не ти се сърдя.

— Опитахме се да прекратим операцията.

— Знам.

Бяхме изчерпали тази тема, а освен това бях повече от сигурен, че е чела всичките ми доклади, така че знаеше точно какво е станало. Тя отиде до библиотеката и започна да разглежда книгите ми, за да не гледа към мен.

Звучеше изнервена, когато каза:

— Направо няма да повярваш.

— Ще се изненадаш на какви неща вярвам вече.

— Повишиха ме след края на операцията. Аз съм новият заместник на Джонсън.

Поклатих глава, но не от недоверие.

— Е, това е сериозна работа.

— Аз бях най-изненадана — каза тя с престорена искреност.

От чист кариеризъм беше предала собствения си съпруг и когато това не беше свършило работа, беше преживяла кризата най-безболезнено от всички. Имаше страхотни инстинкти и рефлекси. Защо да не я повишат?

— И как е съпругът ти? — попитах, защото все още трябваше да запълвам петте месеца с всички събития, станали извън замръзналата пустош на Лагер 18.

— Добре е. Назначиха нов адвокат, след като ти напусна.

— Да, знам. Как се справи той?

— Ти му беше оставил подарък за рождения ден. Докарахме Еди Голдън в централата и му пуснахме касетата. Бяхме много директни. Казахме му, че вече не можем да подкрепим обвиненията в убийство и държавна измяна. Хич не беше доволен.

— Представям си — отвърнах, като се опитвах да преглътна недоволството си, че съм изпуснал точно тази среща.

В това дело имаше много несправедливости, но тази беше най-болезнена. Заслужавах да видя как Еди пребледнява, докато осъзнава какъв глупак ще излезе след всичките си интервюта за пресата по случая „Морисън“. Това е рискът да работиш в светлината на прожекторите като него. Когато се появиш на корицата на списание „Пийпъл“, хората имат определени очаквания.

— След това сключихме сделка — продължи Мери. — Позволиха на Бил да се уволни като генерал-майор в замяна на самопризнанията му в прелюбодеяние.

— Генерал-майор? Но той беше само кандидат за този чин. Дори не беше произведен.

Тя леко наклони глава.

— Ние много държахме на тази сделка, а Бил беше побеснял. Съгласихме се, че има право да е ядосан. Искахме да му предложим една-две отстъпки.

Изведнъж ме обзе подозрение.

— И защо държахте толкова на сделката?

Тя откъсна поглед от библиотеката ми и се взря през прозореца, за да избегне обвинителния ми поглед.

— Защото трябваше да обясним всичко това, Шон. В крайна сметка пуснахме версията, че сме имали безупречен източник в Москва. Той изказал някои сериозни обвинения и ние сме му повярвали. Платили сме му много пари, за да ни предаде някои документи, които според нас са били истински. Но по-късно сме разбрали, че той е фалшификатор и документите са фалшиви. Не е имало предател.