Брайан Хейг - Кукловодът

— Шегуваш се! — извиках.

Тя продължи, все едно не бях казал нищо.

— Беше неудобно ЦРУ да признае, че го е прецакал обикновен крадец, но го преглътнахме. Все пак беше много по-добър вариант от истинската история.

— И защо да е по-добър?

Тя най-сетне се обърна и ме погледна.

— Защото в продължение на петдесет години ние и руснаците бяхме насочили десетки хиляди ядрени ракети едни към други. Защото сегашното положение може и да не е съвършено, но в сравнение с миналото е сериозен напредък. Говорим за намаляване на ядрения арсенал наполовина. Те работят заедно с нас, за да сложим край на тероризма. Ако сме на една страна, има стотици начини да си сътрудничим и да направим света по-безопасен. Създаваме ново партньорство. Не разбираш ли?

— Ами Виктор и неговият план? Това не те ли притеснява?

— Шон, изпускаш най-очевидните неща, въпреки че си толкова умен. Погледни го от практическата страна. Той свали комунистите. Въведе демокрацията. Мислиш ли, че с руснаците щяхме да разговаряме по този начин, ако старата система още беше на мястото си? Той направи света много по-безопасно и добро място. Няма да се оплакваме как точно го е направил. Това е минала история. Бъдещето е по-важно.

Изгледах я твърдо и продължително. Тя отвърна на погледа ми. И бавно, неохотно, дори болезнено ми просветна. Не исках да го призная, но беше вярно. Ако го погледнеш от практична гледна точка, тя беше права. Мотивът и средствата му бяха жалки, но в общата схема на нещата това нямаше значение.

Мери пак се обърна и взе една книга от полицата. Отвори я по средата и се престори, че гледа какво пише.

— Работата е там, Шон, че успяхме да те върнем и очакваме да спазиш твоята част от уговорката. Всички са доволни, не преобръщай колата.

— Ами, все още има един проблем.

— Какъв?

— Петте месеца, през които ме оставихте да гния в руски затвор в Сибир. Имелда ви е казала да ме измъкнете оттам само седмица, след като изчезнах. Защо не го направихте?

Тя не откъсна поглед от книгата.

— А, това ли. Не обвинявай ЦРУ. Нито пък сержант Пепърфийлд. Повярвай ми, надявам се никога повече да си нямаме работа с тази жена.

Тя вдигна очи и най-сетне срещна моите.

— Сърди се на себе си. Ти не ни остави друг избор.

— Как така? — попитах искрено ядосан.

— Шон, трябваше да разчистим всичко. Преговорите с Голдън и Бил и излизането на официалната версия наяве отнеха време. Преценихме шансовете си и твоя инат и решихме, че е най-добре да останеш там, докато се погрижим за всичко.

— Чак толкова хладнокръвно ли разсъждавахте?

Тя не ми обърна внимание.

— Трябваше да сме сигурни, че когато се върнеш, няма да се качиш на бял кон и да направиш сума поразии. Ако в този момент излезеш и свикаш една пресконференция, просто няма да се получи. Труповете са заровени, Алекси и Катрина са изчезнали и ние притежаваме единствените копия от касетите. Не се ядосвай, Шон, просто го приеми. Забрави за тази история.

Очевидно това беше истинската цел на посещението й. Шефовете й я бяха изпратили, за да се увери, че ще съдействам. Все още я използваха, за да използват мен. Издържах още няколко секунди, като се преструвах на ударен, за да я залъжа. Интуицията й по отношение на мен винаги е била безупречна. Тя затвори книгата, остави я обратно на полицата и най-сетне се обърна да ме погледне.

— Много си мислех за нас. Няма да стане, нали?

— Не, предполагам, че не — признах. — Но искам да те питам нещо.

— Какво?

— Защо изобщо се омъжи за това копеле? Защо ме заряза?

Според мен не очакваше този въпрос. За момент изглеждаше объркана. После вече не беше объркана, а само леко смутена.

— Шон, аз никога нямаше да се омъжа за теб. Съжалявам. Ние сме твърде… различни.

Тя ме потупа по бузата и си тръгна, като тихо затвори вратата зад гърба си. Аз останах вторачен в бравата. Истината е, че понякога представата ви за истината е възможно най-далеч от нея. Вземете Юриченко например. Ако го погледнете от определен ъгъл, той е чудовищно зъл човек. Но ако го погледнете съвсем малко по-отстрани, заслужава Нобелова награда за мир.

Винаги бях смятал загубата на Мери за най-трагичното събитие в живота си. Когато една жена е толкова красива, е адски трудно да я погледнеш от друг ъгъл. Просто не искаш да видиш недостатъците.

Остана ми да направя само още едно. Обадих се на няколко места, взех душ, облякох се и отидох с колата в офиса. После продължих през реката към Вашингтон, към масивната сграда на Еди. Взех асансьора до дванайсетия етаж и с облекчение видях, че там вече няма пазачи с узита. Бяха лишили Еди от номерата му. Много кофти — той живееше за тях.