Брайан Хейг - Кукловодът

Юриченко беше запален по шахмата и беше пътувал по много международни състезания, където беше известен с това, че сяда най-отзад и критикува ходовете на хора като Боби Фишер и Гари Каспаров. ЦРУ на няколко пъти беше настанявало свои агенти близо до мястото му; те се кълняха, че Юриченко е предвиждал всеки ход на играчите секунди след предишния ход на противниците им. Но никой не знаеше той някога да е участвал в международно състезание по шах. Изглежда, му е било достатъчно да седи отстрани и да наблюдава.

Когато Борис Елцин разпуснал КГБ през 1991 г., всички смятали, че Юриченко ще бъде на някое от първите места в черния му списък, тъй като бил организирал толкова разузнавателни удари по време на Студената война, че старият режим можел да го използва за рекламно лице. Спомнете си, че Елцин разформирова КГБ, за да покаже на Запада и собствените си хора, че идва нова ера и старите специалисти по мръсни номера с окървавени ръце нямат място в нея. За всеобща изненада Елцин постави Юриченко начело на СВР — руския еквивалент на ЦРУ.

Според един източник Юриченко беше усетил какво се готви и тайно се беше свързал с Елцин много преди разпадането на Съюза. В продължение на няколко години беше осветлявал Елцин за събитията по света и го беше предупреждавал за усилията на Горбачов да го смачка заедно с поддръжниците му. Накратко казано, Юриченко се беше присъединил към екипа на новия лидер — или от безскрупулен егоизъм, или с искреното убеждение, че старата система е толкова прогнила, че неминуемо ще рухне.

Откакто беше поел СВР, той беше по-скоро незабележим. Беше посетил САЩ три пъти, за да присъства на семинари и да се запознава с всеки нов шеф на ЦРУ, който беше идвал на власт по време на царуването му. Аналитиците изказваха подозрението, че се е отбивал само за да събере лични впечатления от конкуренцията; все пак ставаше дума за същия човек, който ходеше по международни шахматни състезания, за да гледа играчите. Зачудих се дали е бил също толкова добър в предвиждането на ходовете на предишните трима началници на ЦРУ. Или може би на предишните десет?

Беше описан като маниакално подреден човек, който се облича в шити по поръчка вълнени костюми с жилетки като старите европейски дипломати. Двама от психиатрите на ЦРУ бяха седели срещу него по време на една рекордно дълга среща и се бяха опитали да му съставят психологически портрет. Бяха излезли оттам с напълно противоположни впечатления. И двамата твърдяха, че е високо интелигентен, но според единия Юриченко беше студенокръвен, а другият беше очарован от него. Единият смяташе, че е бездушен; другият — че има силно развито чувство за съвест. Според единия Юриченко беше с раздуто его; другият твърдеше, че е скромен до крайност. И прочие. Или самите психиатри бяха шизофреници, или Юриченко беше невероятно коварен хамелеон, който можеше да заблуди двама високо квалифицирани наблюдатели едновременно.

Внимателно разгледах снимката, която Чарли услужливо беше сложил в папката. Изглежда, беше направена тайно, защото Юриченко беше със спокойно, отпуснато изражение. Седеше сам в нещо като фоайе на хотел. Косата му беше снежнобяла, както и гъстите му вежди; носеше старомодни очила със златни рамки и имаше обикновени, умерено привлекателни черти на лицето. Около устата и очите му имаше стотици бръчици, които издаваха добро чувство за хумор. Приличаше на кльощав Дядо Коледа, без дългата брада и коса. Не беше женен и никой не знаеше нищо за деца.

Отворих папката на Алекси Арбатов. Този път започнах със снимката — исках да имам реална представа за човека, който може би здравата беше прецакал клиента ми.

Беше с тъмна коса, тъмни очи и черти, които някак си изглеждаха едновременно остри и меки — остри, в смисъл на силен ум и контролирани емоции; меки, в смисъл на приятелски, но без преструвка. Беше едно от онези лица, които можеш да наречеш опасно чаровни — безспорно красиви, но по онзи начин, който кара момичетата да ги замъкнат вкъщи, за да ги запознаят с майките си. На лявата му буза имаше бенка. Напомняше ми на телевизионния актьор Джон Бой Уолтън — любимото на всички обикновено момче.

Беше на трийсет и шест и беше завършил Московския университет, еквивалентът на Харвард в Съветския съюз, като се беше дипломирал на петнайсет — рекорд, ненадминат до днес. Имаше магистърска степен по нещо, наречено „Американистика“, и докторска по политология. Смяташе се, че Юриченко гледа на него като на сина, когото винаги бе искал да има. Двамата бяха неразделни.