Брайан Хейг - Кукловодът

— Каквото си изберете. Пишеше почти всичките му доклади, препоръки и меморандуми. Аз ги набирах, така че знам. Представляваше Мартин на срещи с Държавния департамент, Белия дом, ЦРУ. Много от работата на Мартин зависеше от разузнавателни сведения и Бил ги събираше, обобщаваше и се грижеше механизмът да работи без засечки.

— Наистина ли? Мартин каза, че Морисън е бил безлично момче за всичко с раздута титла.

Тя яростно поклати глава.

— Глупости! Той изцяло разчиташе на Бил. Но не се учудвам, че го отрича.

— Защо?

— Защото егото му е по-голямо дори от носа. Смята, че е новият Кисинджър. Е, изобщо не е толкова умен, за колкото се смята. Не знаеше нищо за Вашингтон. Бил се грижеше да не го уволнят. Спасяваше му имиджа.

Извърнах очи към Катрина. Тя ме гледаше с изражение, което изобщо не можех да разтълкувам.

— Нямам думи да ти благодаря — обърна се тя към Джанет. — Ако от онези години излязат някакви доказателства за съда, може да се наложи да свидетелстваш. Съгласна ли си?

— Разбира се. Надявам се жена му да е там. От много време се каня да й призная какво мисля за нея.

С това си казахме „довиждане“ и се разделихме. Щом се качихме в колата, аз се обърнах към Катрина.

— Е?

Тя извърна поглед.

— Мери пипа грубичко.

— А ти какво би направила, ако хванеш мъжа си да ти изневерява със секретарката си?

— Този въпрос е безсмислен. Това никога няма да стане.

— Откъде си толкова сигурна?

— Защото съм фантастична в леглото. Моите гаджета не изневеряват.

— Добре де, теоретично казано. Ако съпругът ти все пак реши да кръшне?

— Помниш ли Джон Бобит?

— Всички мъже го помнят.

— Разбира се, няма да хвърля отрязания му член някъде, където да го намерят и да го зашият обратно. Ще го сложа в мелачката за боклука и ще го направя на кайма — каза тя, без да й мигне окото.

— Обикновеният развод не е ли достатъчен? Да не си хабиш мелачката.

— Всяко нещо по реда си. Бездруго после ще ми е безполезен. За какво ми е мъж без член?

И после Мери пипала грубичко? Най-сетне казах:

— Запиши я в списъка на свидетелите, но като последна резерва.

Катрина се загледа напред през стъклото.

— Много ясно. На свидетелското място ще я разкъсат на парчета.

Точно така щеше да стане, което означаваше, че засега разполагаме само с един свидетел със съмнителна благонадеждност, но за сметка на това с безспорна уязвимост.

Същата вечер „източник, близък до прокуратурата“ обяви, че Бил Морисън е предал на руснаците информация за технологии, разработвани осем поредни години, които са били забранявани за износ от търговското министерство, защото били важни за националната сигурност.

„Източникът“ обясняваше, че това е най-мащабният случай на промишлен шпионаж в американската история. Когато компаниите подават молби за разрешение за износ на последните си изобретения, те прилагат към тях подробни планове. А когато експертите в министерството, отговарящи за експортните лицензи, решат, че някоя технология е от твърде голямо стратегическо значение или е прекалено важна за военните, те удрят печат „не се разрешава за износ“ на молбата и нареждат на компанията никога, при никакви обстоятелства да не разкрива на чужденци как се произвежда съответният продукт.

„Източникът“ твърдеше, че Морисън е дал на руснаците стотици, ако не и хиляди, планове на свръх-секретни технологии — от радарни системи до ключови програмни кодове, от мощни микрочипове до каквото си помислите. Същият анонимен източник беше на мнение, че е „невъзможно да се определи точният размер на щетите“ от това предателство.

Ясно си представих Еди със синия му вълнен костюм, самодоволно подхващащ последния си ужасяващ разказ пред стадото влюбени репортери. Копелето се забавляваше неимоверно. Дали щеше да му стане нещо, ако си държеше устата затворена и пазеше тези новини за съда, както всички почтени прокурори?

Освен това не пропуснах да забележа, че новините на Еди излизат все по-начесто. В това имаше скрито послание — той се опитваше да каже всичко, преди да предложи сделката. Значи този момент наближаваше. Неприятно развитие.

Вдигнах телефона и му се обадих в кабинета.

Отговори ми млад женски глас:

— Кабинетът на Еди Голдън, главен юридически съветник на отдел „Контраразузнаване“ и главен обвинител по случая „Морисън“.

Олеле. Слончето Дъмбо си беше измислило не една, а две титли. Преправих си гласа и пискливо казах: