Брайан Хейг - Кукловодът

Морисън също го усети. Новото му приятелче се изплъзваше.

— Виж — каза с известно неудобство. — Според адвоката нямаше друг начин. Не се гордея с това, което стана. Тя ми беше секретарка от три години и аз, ъъъ, май позволих отношенията ни да станат твърде близки. Но тя лъжеше… Господи, никога не съм спал с нея.

— А защо е твърдяла това? — попита Катрина.

— Защото се влюби в мен. Започна да ме кани на срещи. Няколко пъти ходих до апартамента й след командировки, за да си взема разни неща, и тя ми се натискаше.

— Мери знаеше ли за това?

— Точно тя ме посъветва да се отърва от нея. Когато се опитах да уволня Джанет, тя повдигна обвиненията. Нали разбирате, трябваше да се защитя.

Катрина предпочете да промени посоката.

— Добре, има ли някой друг, който може да потвърди какво си вършел?

— Попитайте жена ми Мери.

Поклатих глава.

— Какво, Дръмънд? Защо клатиш глава?

— Ние вече говорихме. Тя каза, че не е имала представа — отвърнах, като дискретно премълчах онази част, в която Мери намекваше, че е фантазьор и половина.

— Бях твърде важна личност — настоя той с шокиран вид, като изобщо не усети колко идиотски прозвуча това.

Вместо да губя време да оборвам това съмнително твърдение, смених тактиката.

— Алекси Арбатов. Да се върнем на него. Къде се запознахте?

— В Грузия, след второто кръвопролитие.

— Ти ли се запозна с него или той с теб?

— Нито едното, нито другото. Грузинците устроиха голямо погребение за избитите си сънародници и ние двамата се оказахме там.

— Защо?

— Беше подходящо място, за да оценим положението. По някакво съвпадение и двамата бяхме решили да се смесим с тълпата и да проверим доколко е сериозно недоволството.

— И какво? Застанахте един до друг?

— Ами… точно така всъщност. В следващия момент, преди да се усетя, някакви типове от КГБ вече ми се бяха залепили, настояваха да видят документите ми и ме питаха какво си мисля, че правя там. Алекси ги дръпна встрани и им обясни, че съветското правителство не иска никакви сериозни инциденти с американците. Каза им да се махат.

— Просто така?

— Не, не престо така — отвърна той ядосано. — Те знаеха кой е.

— Защо?

— Защото беше протежето на Юриченко.

— А кой беше Юриченко?

— Не кой беше, кой е Виктор Юриченко.

— Добре де. Кой е той?

— Шефът на СВР, агенцията за външна сигурност.

— И Арбатов му е бил приятел?

Морисън клатеше глава и не можеше да повярва, че му се налага да обяснява такива неща.

— По това време Юриченко имаше чин в КГБ, аналогичен на генерал-лейтенант в армията. Беше жива легенда. Беше се присъединил към КГБ в края на Втората световна и се носеха слухове, че именно той е издигнал Ким Ир Сей на власт в Северна Корея.

— Сигурно е хубаво в биографията ти да пише такова нещо. И как го е постигнал този Юриченко?

— Ким Ир Сен прекарал Втората световна, като се криел в тренировъчните лагери на КГБ в Сибир. Юриченко отговарял за него и когато войната свършила, придружил Ким обратно в страната, а после организирал съветска помощ, с която Ким отстранил конкурентите си.

— Това е древна история. Да се върнем на Арбатов в Грузия.

— Ами заговорихме се. Отне доста време, но накрая го предразположих и той се поотпусна. Каза, че Горбачов е постъпил глупаво, като е изпратил КГБ да смаже тия нещастници. Старата система умираше. Горбачов не можеше да посочи пътя към по-добро бъдеще, ако не обърнеше гръб на миналото.

— И ти предположи, че е от добрите?

— Дръмънд, Алекси беше сериозен човек. И ми каза, че неговият шеф Юриченко мисли по същия начин.

Изгледах го със запазената си марка недоверие.

— Значи този Арбатов се присламчва към теб, няколко биячи на КГБ те заплашват, той те спасява, а после започва да ти обяснява колко скапано нещо е комунизмът. Не виждаш ли, че отстрани това изглежда подозрително? Че някои хора дори могат да си направят извода, че по този начин се е опитал да спечели доверието ти?

— Не беше така. Заклевам се, че не беше.

Поклатих глава. Теорията ми за квадратния клин в кръглата дупка даваше неочаквани резултати. За човека срещу мен можеше да се състави аксиома, според която всяка крачка напред водеше до две назад. Усетих раздразнение в стомаха си и осъзнах, че ако веднага не си измисля извинение да изляза, скоро можеше да съдят и мен за убийство.

Докато отивахме към колата, се обърнах към Катрина.

— Между другото, добра работа свърши там вътре. Номерът с доброто ченге и лошото ченге беше много убедителен.