Брайан Хейг - Кукловодът

— Някак си не съм го забелязал.

— Още през шейсет и първа един от основателите на „Пепси“, Дон Кендъл, се срещнал лично с Хрушчов и го уговорил да позволи на „Пепси“ да построи няколко завода там. По онова време това било голям удар — първата американска корпорация, която стъпила в столицата на комунистическия свят.

— И това има нещо общо с бащата на Морисън?

— Бащата на Бил отговарял за цялата операция. Надзиравал строителството на първите заводи, организирал маркетинга, отговарял за всичко. Това било най-голямото постижение в живота му.

— И говорел руски?

— Свободно. Постоянно пътувал дотам. Дори притежавал апартаменти в Москва и Ленинград. На няколко пъти водил сина си още когато бил момче.

Започваше да ми се гади. Ако Еди и хората му докопаха тази информация, щяхме да загазим здравата. Заключението беше неизбежно — бащата на Морисън е бил перфектният канал за плащане от страна на руснаците.

Май избързах, като отхвърлих алчността като мотив. Дори ако това не беше мотивът на Морисън, руснаците сигурно са настоявали да вземе малко пари в брой. Във всеки шпионски роман големите играчи неизменно се опитват да подкупят жертвата. После, при опит на Морисън да се откаже, щели да го изнудват с този факт.

Но как да превеждат парите? Е, всяка работа си има и недостатъци.

Олдрич Еймс се беше издал, като беше започнал да ходи на работа с чисто нов „Ягуар“. Тази кола би трябвало да предизвика подозрения към него — но всъщност не беше станало така. Хансън проявил повече здрав разум и живеел спартански, но накарал руснаците да му отворят сметка в швейцарска банка, да му купуват диаманти и да трупат спечеленото от него, както катеричките трупат жълъди за зимата. Проблемът с този метод беше в това, че така изобщо не успяваш да се порадваш на престъпленията си. Седиш си значи, работиш като луд, издаваш държавни тайни, но къде е мигновеното удовлетворяване на желанията, с което сме известни като нация?

Проблемът е в укриването или оправдаването на тези големи суми, защото всеки път, когато някой осребри чек за повече от 10 000 долара, федералните закони изискват банката да докладва. Съвсем скоро федералното правителство вече чука на вратата ти и настоява да знае защо не плащаш данъци за укритите си доходи и къде са декларациите за тези огромни пари. Но ако те минават през сметката на баща ти, вероятно отворена в руска банка, и стигат до теб под формата на наследство, заобикаляш тези проверки.

Парите може и да не бяха основният мотив на Морисън, но кой би отказал такива суми, ако му ги предложат? Не и аз. Аз проверявам обществените телефони за забравени монети от двайсет и пет цента.

— Ами, благодаря — казах.

— За нищо. Виж, просто ти казвам, че Бил има някои сериозни недостатъци.

— Аха. — Може би по-големи, отколкото предполагахме и двамата.

— Шон, аз… съжалявам.

— Няма за какво. Вината не е твоя.

Положението изобщо не стана по-розово, когато вечерта се прибрах вкъщи и по късните новини предадоха последните разкрития на правителството за престъпленията на Морисън. Според същия добре осведомен анонимен източник той не само беше дал на руснаците имената на двама от техните агенти, преминали на наша страна — като беше предизвикал отзоваването и екзекуцията им, — но освен това беше осигурявал на руснаците информация за позицията ни по отношение на ядрените запаси в Северна Корея, която пък руснаците на свой ред щедро бяха предоставяли на корейците.

Появи се един коментатор и обясни, че въоръжени с тази информация, корейците са успели да ни убедят да им построим две атомни електроцентрали, докато в същото време продължили да правят атомната си бомба в някаква тайна подземна лаборатория — след като се бяха уверили от предадените им документи, че не подозираме за съществуването й.

Вярно или не, това звучеше много гадно. Унесох се в сън, размишлявайки какви ще са следващите ужасяващи разкрития. С човек като Еди нямаше как да не стават все по-ефектни.

На следващата сутрин хванахме ранния полет за Канзас Сити. Тъй като повечето следи, които ни беше подал Морисън, не доведоха до нищо, беше време отново да разговаряме с клиента си, за да видим дали няма да получим нещо по-полезно. Казано на обикновен език, той ме беше прецакал и аз възнамерявах да стисна топките му в менгеме.

Катрина привлече обичайния набор от вторачени погледи и зяпнали уста, докато се качвахме в самолета и минавахме по пътеката към нашите места. Тоалетът й тази сутрин се състоеше от ужасно тесни джинси, прокъсани на стратегически места, и риза от черен спандекс, която имаше един-единствен ръкав. Нещо повече — ризата наистина се продаваше в този вид и тя беше платила като за два ръкава.