Брайан Хейг - Кукловодът

Приближих се до човека със сивия костюм, който ми показа значка от непозната за мен разновидност, представи се като Хърбърт някой си и студено попита:

— Къде ще съхранявате тези документи?

Огледах камарата кашони в буса и се поколебах. Офисът ми разполагаше само с два вградени сейфа, а тук имаше кашони за шест. Уверих го, че до края на деня ще поръчам още сейфове.

— Това е незадоволително — изръмжа той. — Не ми е позволено да си тръгна, преди да съм се уверил, че са взети всички предпазни мерки.

Като се има предвид, че беше изпратен от същите хора, които тази сутрин разбиха офиса ми, това беше на една боя от комичното. Посочих към един стол.

— Настанявай се.

Двамата с Катрина влязохме вътре и започнахме да отваряме кашоните. В тях имаше папки, папки и още папки. Знаех как се прави. Когато Джонсън се е обадил на Еди, за да му нареди да започне да изпраща доказателствен материал, той и армията му от помощници са се заели да тъпчат всякакви кашони с всички хартии, до които се докопат. Огромната част от документите пред нас бяха ненужни боклуци, които целяха да ни изтощят и ядосат.

Споменах ли вече, че Еди е абсолютен гадняр? След като разбра, че в моя екип сме само аз и Катрина, колкото повече време успееше да ни загуби, толкова по-добре.

За съжаление нямаше разрешение на проблема. Двамата с Катрина съвестно останахме будни до полунощ, като набързо преглеждахме папките и се опитвахме да пресеем важните от ненужните. Беше много рискована игра. Хората на Еди със сигурност водеха отчет за всичко, така че най-вероятно щяхме да влезем в съда, той да извади някакво съдбоносно доказателство, ние да изпищим: „Ей, възразяваме, ние никога не сме го виждали“, а той да се усмихне, да вдигне въпросния отчет и да каже: „Да, бе, и защо тогава тук пише, че сме ви го изпратили на двайсети ноември?“

Някой ден ще пикая на гроба на Еди, обещавам.

В полунощ предложих на Катрина да я изпратя до колата й. Човечето със сивия костюм прилежно седеше до изхода и навърташе извънредни за сметка на данъкоплатците.

Обърнах се към Катрина.

— Нали е по-готино от работата с наркомани, дилъри и проститутки?

Тя не ми обърна внимание.

— Какво ви стана на вас двамата?

— Кои двамата?

— Знаеш точно кои двамата.

Господи боже. Дали не можех просто да я застрелям и да си спестя мъките? Очевидно не, докато на вратата имаше свидетел, така че казах:

— Нямах представа. Честно. Моля те, нека да оставим този въпрос.

— Нямал си представа? Това маце е страхотно, Шон. Идеалната жена — от онзи тип, който докарва на мъжете мокри сънища. И ти си нямал представа?

Достатъчно.

— Нямах. Излизахме през последните ми три години в колежа. След като се дипломирахме, и двамата започнахме друга работа. Аз постъпих на интензивно обучение, тя също. Аз получавах задачи и тя получаваше задачи. Виждахме се за по един уикенд на два-три месеца. Когато се върнах от Панама, тя беше станала мисис Морисън.

— Ти възнамеряваше ли да се ожениш за нея?

И откъде можех да знам, че ще стане така? Мъжете не си падат по психоанализите след края на връзката. Да вземем мен например — или излизаш с момичето, или не. Когато един от двамата спомене думата „сватба“, другият има само два възможни отговора: „Добре, и без това нямам друга работа“ или „Бих предпочел/а клизма със сярна киселина“. После или се замъквате до олтара, или продължавате да търсите следващата възможност, без продължителни и катастрофални паузи междувременно.

— Може би — признах.

За щастие вече бяхме стигнали до колата на Катрина — раздрънкана таратайка „Нисан Сентра“, която сигурно е била на 300 000 километра още когато я е купила. Отворих й вратата и тя нямаше какво да прави, освен да влезе вътре. Проследих я с поглед по улицата.

Какво ли си мислеше за цялата история? Сигурно, че съм идиот, който е чакал прекалено дълго. Или пък че съм един от онези заклети ергени, които се страхуват да не изгубят монопола върху големия телевизор, собствения си член и чековата си книжка. Честно казано, имаше нещо такова.

Но не беше и толкова просто. За Мери винаги съм се питал…

На следващата сутрин Катрина ме измъкна изпод душа, като се обади по телефона и ми каза да си включа телевизора. Беше едва седем часът, а Еди вече стоеше на стъпалата на голямата офис сграда на Четиринайсета улица, обграден от трима прокурори с очи като кинжали, и четеше от бележките си на един подиум.

— … едно разследване, което отне седем месеца интензивна работа от стотици предани служители на армията, ФБР и ЦРУ. Внимателно обмислихме набора от обвинения, които да отправим към генерал Уилям Морисън, и се спряхме на следните: два случая на предумишлено убийство, държавна измяна, поведение, което уронва честта на офицера, прелюбодеяние, нарушаване на военна клетва и лъжесвидетелстване в хода на официално разследване. Тези обвинения са подписани от генерал-лейтенант Холтър и са подадени във Военния съд на окръг Вашингтон.