Брайан Хейг - Кукловодът

Еди вдигна очи и погледна право в камерата, като някак си успя да преглътне обичайната мазна усмивка и да я замени с изражение тип „обикновен американец със зъбобол“.

— Има ли въпроси?

Имаше въпроси, разбира се. За момент се чуваше единствено ужасяващият вой на стотици стръвни журналисти.

— Не — отвърна очарователният Еди. — Все още нямаме определена дата за изслушване, но очакваме експедитивни действия. Съдът осъзнава големия обществен интерес към този случай. Единственото, което ни задържа в момента, е защитата, която между другото вече получи голяма част от доказателствата и достатъчно време, за да планира действията си. Искрено се надявам, че няма да протакат.

— Мръсно подло копеле! — изкрещях.

— Добре казано — отговори Еди на друг невидим репортер, не на мен.

По внезапната му широка усмивка предположих, че репортерката е невероятна красавица, защото това беше изражението на Еди тип „Искаш ли да спиш с мен“.

— Не, не сме им предложили извънсъдебно споразумение. Този въпрос все още подлежи на обсъждане.

Един от тримата прокурори от екипа бързо пристъпи напред и се наведе към микрофона.

— Много съжалявам, но днес нямаме време за повече въпроси. Благодаря ви много.

Еди отправи към множеството добре заучената усмивка, чието послание беше: „Ей, наистина ми се иска да си седя тук цял ден и да си говорим, защото вие сте репортери и аз много, много ви обичам. И се надявам вие също да ме харесвате, но съм много зает, може би най-заетият човек в Америка, тъй като, както сами виждате, върша изключително важна работа за американския народ, който също обичам повече, отколкото може да се опише.“

Той отстъпи от подиума и позволи да го ескортират нагоре по стъпалата към входа на сградата, малко прегърбен от ужасния товар, който носеше на раменете си, но с енергичната крачка на целеустремен човек. Съвършен етюд, изваден от добър учебник по актьорско майсторство.

Катрина все още беше на линията.

— Е? — чух я да казва.

— Какво говедо.

— Някакви други коментари?

— Запълнили са работния календар на съда.

— Забрави за това. Какво ще кажеш за намеците за извънсъдебно споразумение?

— Много добре — отбелязах. — Не си го пропуснала.

И двамата знаехме какво означава това. Внимателно подбраните двусмислици на Еди означаваха, че точно това се кани да направи — да ни предложи сделка. И аз знаех защо, а той знаеше, че аз знам, ако продължавате да следите мисълта ми. Тъй като ЦРУ отчаяно искаше да разбере какво толкова е издал Морисън, а идеята с изнудването се беше провалила, сделката беше единственият им изход. В момента, в който Харолд Джонсън ми затвори телефона, той вероятно се беше обадил на Еди и така му беше издърпал ушите, че сигурно още го боляха.

А тъй като Еди си беше Еди, той беше решил да разгласи целия списък от обвинения по телевизията, за да укрепи позицията си за преговори. Поради същността на подобни дела, когато единствените хора, знаещи пълните обвинения, са прокурорският екип и защитата, сделките се сключват в безболезнен вакуум. Прокурорът може да търгува с обвинения и смекчаване на присъдата и никой не разбира за това. Но след като обществеността веднъж научи, за прокурора ставаше напечено. Хората знаят какви са неговите карти и ако защитата излезе от играта на печалба, започват да се ядосват. Следователно Еди ни предупреждаваше да внимаваме. Съзнателно беше разкрил картите си, като по този начин елегантно ни притискаше да не искаме прекалено много.

За пореден път ситуацията ни поднасяше добра и лоша новина, като добрата беше, че при всички положения Еди е позагубил предимство. Сега знаехме, че ЦРУ го притискат да сключи сделка, а това си беше пистолет, опрян в тила му. Лошата новина бе, че Еди всеки момент щеше да ни привика на среща, като прекрасно съзнаваше, че двамата с Катрина сме изправени пред мъчителна дилема. Нямахме представа дали клиентът ни е виновен, или не. Не знаехме колко силни са доказателствата на Еди, нито колко слаби са собствените ни шансове.

Единственото, което знаехме със сигурност, беше, че Еди ще влезе в залата и ще обяви: „Това е сделката — или приемате, или се отказвате.“ Ако се откажехме, той щеше да се отправи с маршова стъпка към кабинета на Харолд Джонсън и да изтърси: „Ей, наистина се опитах да ги убедя да сключим сделка, но те ми казаха да си я завра отзад. Извинявай, шефе, но няма друг начин.“ А Еди точно това искаше, защото можеше да стане най-известният юрист в историята на американското военно правораздаване само като влезе в съдебната зала. А нали вече споменах, че Еди е много амбициозно копеле?