Брайан Хейг - Кукловодът

Всичко това означаваше, че сега зависехме от него. Пясъчният часовник току-що беше обърнат, но не знаехме колко пясък има вътре. Докато той се обадеше, трябваше да научим адски много повече за възможностите си, отколкото в момента.

Когато двамата с Катрина пристигнахме в офиса си, пред вратата бръмчеше още един бус, а трима мъже изкарваха още кашони. В това отношение Еди преценяваше всичко до минутата.

Хърбърт с поомачкания сив костюм все още висеше до вратата с доста потиснато и изтощено изражение. Трудно се добрах до кабинета си — толкова кашони се бяха събрали.

Катрина носеше две големи чаши кафе от „Старбъкс“ и две парчета кейк. Намръщи се, докато ми подаваше закуската.

— Гледай само. Имаме нужда от още адвокати.

— Двама са предостатъчно.

Колкото и налудничаво да звучи, адвокатите ме отвращават. По един-двама ги понасям, но станат ли повече, не издържам.

Тя огледа купчините кашони и настоя:

— Пак си помисли. Разбрах, че още един екип вече товари трети бус с материали.

— Ще докараме Имелда от Канзас.

— Ще й причиниш това?

Щеше да отнеме три седмици да прерови полученото, а както стана ясно, идваше и още.

— Ще се справи — казах.

Катрина се намръщи неодобрително.

— Какъв е планът за днес?

— Връщаме се във Форт Левънуърт. Самолетът излита след час.

— Върви сам. Аз започвам да се ровя.

— Не става. Действаш успокояващо на клиента ни.

— Това е абсурдно.

— Защо?

Не за пръв път забелязвах, че Катрина беше едновременно упорита и независима — много лоша комбинация.

— И двамата сте големи момчета. И сами ще се оправите.

Беше права, разбира се. Трябваше да съм в състояние да поддържам цивилизован диалог със собствения си клиент.

Все пак измърморих нещо като „майната ти“, докато влизах в кабинета си, за да се обадя на Клапър. Със съответната доза ругатни и хленч му обясних в какво положение се намираме. Той добродушно се засмя, защото Еди беше неговият рус хубавец, юридическият му Адонис, най-смъртоносното оръжие в арсенала му. Клапър много се кефеше, когато Еди направеше подобен мръсен номер, а най се кефеше да чува за това от отчаяни мърморковци като мен. Заклех се, че някой ден ще вляза в кабинета на Клапър със задника на Еди върху сребърен поднос.

Предупредих го, че ако получа още доказателства, ще ми трябва и друг адвокат. Той се посмя още малко. Чувстваше се страхотно, когато любимият му петел тероризираше противника.

Хванах полета за Канзас Сити, пристигнах в затвора рано следобед местно време и Морисън вече беше закован за масата, когато влязох в помещението за разпити.

— Добър ден, майоре — каза той изненадващо весело.

— Получи ли си телевизора и книгите? — досетих се.

— И сателитна чиния. Дръмънд, в крайна сметка от теб може и да излезе адвокат.

Е, всички знаем поговорката за умиращия от глад, който попаднал на банкет. Стоварих се в стола срещу него, извадих касетофона, който съвсем наскоро беше спасил кариерата ми, любовно натиснах копчето за запис и казах:

— Да се върнем на деветдесета година. Последния път, когато говорихме, ти изпълняваше мисии в Кавказ. Какво стана после?

Той извади няколко листа хартия и аз с удоволствие отбелязах, че помощта ми не се ограничаваше с това да му осигурява забавления.

— В края на деветдесета ме прехвърлиха в Бюрото за политическо планиране в Държавния департамент.

— Не ми е познато — казах.

— Вътрешният мозъчен тръст на Департамента. Работех с няколко други специалисти по Съветския съюз, за да се приспособим към промените.

— И все още отговаряше за Арбатов?

— Понякога. Имах много задачи и точно през тази година той ме помоли да използва Мери като заместник.

— Задачи?

— Като начало бунтовете на сепаратистите в Грузия заплашваха властта на Горбачов. Консерваторите в правителството му бяха бесни и смятаха, че неговата политика на перестройка е причина за недоволството. Горбачов се опита да умиротвори хардлайнерите, като изпрати КГБ да се справи с протестите.

— Имаше и кръвопролития, нали?

— Точно така.

Той вдигна поглед от бележките си и добави:

— Беше погрешен ход, защото предизвика още бунтове и протести. Освен това урони имиджа на Горбачов като голям реформатор. За него това беше началото на края. Борис Елцин вече действаше по улиците, като повтаряше как е време за истинска промяна.

— А ти каква позиция зае?

— Написах няколко доклада, в които обяснявах, че времето на Горбачов изтича. Препоръчах да установим контакт с Елцин.