Брайан Хейг - Кукловодът

Станах и започнах да прибирам нещата си в куфарчето.

— Един последен въпрос — казах.

— Давай.

— На пресконференцията на Голдън тази сутрин той добави още едно обвинение, което ме обърка. Прелюбодеяние. Можеш ли да ми кажеш нещо за това?

Според военния наказателен кодекс прелюбодеянието все още се смята за престъпление. Рядко влиза в съда, освен ако не е извършено от двама военнослужещи от една и съща част, когато се приема, че влошава общия морален климат и дисциплината — причината изобщо да го включат в кодекса. Или пък в случаите, когато командващ офицер спи с подчинен — злоупотреба със служебното положение. Или пък когато съдят някого за други престъпления и прокурорите го добавят в списъка с обвиненията само за да му го начукат.

— Не знам за какво говори — каза Морисън най-сетне.

— Сигурен ли си? Ще стане много гадно, ако ме прецакат за такава дреболия.

Той се замисли, преди да отговори:

— По едно време една секретарка взе да твърди, че съм имал връзка с нея. Глупости. Цялата история беше подробно разследвана. Нямаше доказателства. Тя лъжеше.

— И според теб те просто изваждат някакви стари мръсотии от боклука, за да запълнят списъка с обвиненията?

— Това е единственото възможно обяснение. Беше преди пет-шест години. Оправдаха ме.

Кимнах.

— Чудесно.

После се наведох през масата. По очевидни причини пазех този проблем за десерт.

— И последно. Ако още веднъж ме забъркаш в нещо, което застрашава Мери, ще си търсиш нов адвокат.

Той рязко дръпна глава назад.

— За какво говориш, по дяволите?

— Когато ме изпрати да питам Мери за Арбатов, ти адски добре знаеше в какво положение я поставя това. Ако не беше мой клиент, щях да те изритам през стената.

Изобщо не изглеждаше гузен или ядосан. Но пък и не се опита да се извини или защити. Просто кимна и аз си излязох.

С късния полет пристигнах във Вашингтон в единайсет. Отидох право вкъщи, проснах се на леглото и близо два часа гледах тавана.

Причината за това, с една дума, беше Еди. Най-сетне започвах да разбирам каква е стратегията му и тя адски ме плашеше. Той работеше усърдно, за да превърне преднината си от шест месеца в решаващ фактор. Беше набрал инерция, а пътят към истината в това дело на практика беше еднопосочен. Дори в ръцете на посредствен прокурор това щеше да е почти непреодолимо предимство. А Еди, както знаем, беше Бейб Рут на военното правораздаване.

Ако не откриех нещо в полза на защитата, при това адски бързо, щях да остана в блатото на невежеството, докато Еди благоволи да се обади за сделката. Дори ако Морисън беше извършил всичко, в което го обвиняваха, очевидно не можех да призная това на Еди. Трябваше ми нещо достоверно — не непременно убедително, а просто възможно. Така че какво имах?

Морисън твърдеше, че са му устроили клопка, и независимо колко банална или съмнителна беше тази теория, тя все още представляваше използваемо алиби. Проблемът беше, че тази възможност работеше и в двете посоки. Дали беше предаден от някой от нашите? Или от руснаците? Защото е разбрал нещо и е трябвало да излезе от играта? Или пък някой просто му е имал зъб? Направил го е за кеф? Това бяха важни подробности.

Съществуваше дори възможността това да е крайно заплетен случай на сгрешена самоличност. Правителството знаеше, че има предател; просто беше посочило с пръст към грешния човек. Как да докажеш такова нещо?

Последната възможност беше Морисън да е направил някои грешки от немарливост, които впоследствие са били раздути до невероятни размери. Горе-долу същото беше станало с Уен Хуоли. Но в зависимост от естеството на тези грешки те също можеха да бъдат катастрофални. Дали просто беше забравил да затвори и заключи сейфа си няколко пъти, когато е излизал вечер от офиса? Или без да иска, е оставил купчина строго секретни документи на бюрото на Борис Елцин?

Можеше да има и други варианти, но тези три преминаваха теста за миризма — както се беше изразил един стар и мъдър професор по право от колежа, те просто воняха по-малко от другите. Когато работиш с догадки и инстинкти, точно това представлява юридическата стратегия.

Катрина беше в офиса, когато пристигнах на следващата сутрин, а в ъгъла сновеше несравнимата Имелда, недоволно надуваше бузи и разглеждаше кашоните, пръснати из цялото помещение. Имелда е много ревнива към царството си и като повечето сержанти от армията е развила маниакална придирчивост към чистотата.