Брайан Хейг - Кукловодът

— Защитава се. Не се тревожи, и двамата с Катрина имаме необходимите разрешителни. Тайната ви е на сигурно място — настоях, като стратегически пропуснах да спомена малкия инцидент с касетите.

— Разрешителните ви нямат нищо общо. Да знаеш за него… това е една от най-охраняваните тайни в ЦРУ. По-малко от десет души знаят за него. Забравете това име. Моля ви.

Оставих й малко време, за да осъзнае, че белята вече е свършена, така да се каже. Очаквах да се почувства неудобно, но тази реакция минаваше всякакви граници.

— Ще трябва да положите клетва за вярност — избухна накрая.

Засмях се. Тя не се засмя.

— Шон, няма нищо смешно. Това е най-опасната тайна в историята на ЦРУ. Ще трябва да положите клетва за вярност. — Тя хвърли поглед към Катрина и настоя: — И двамата.

— Мери, няма да полагаме клетва за вярност. Ако го направим, никога повече няма да ни позволят да го споменем. Арбатов е единственият руснак, когото съпругът ти познава от толкова дълго време. Може би чрез него ще разберем какво става.

— Господи, Шон, не виждаш ли какво прави Бил? Дал ви е това име, защото е знаел колко ще изплаши управлението по този начин. Иска ми се той да се окаже невинен, но това е твърде опасно.

— Виж, аз се надявах, че ще можем да си поговорим дълго и искрено за Арбатов. Това може да се окаже важно и за теб. Вие също сте се срещали.

— Не разбираш ли? Не мога да говоря с теб за… ами по този въпрос.

— И защо?

— Защото минавам на тестове с детектора на лъжата. Подлежа на съдебно преследване. Ако спомена това име, мога да отида в затвора. А имам две малки деца. Сега разбираш ли връзката?

Изведнъж я разбрах — при това толкова ясно, че се изчервих. Подлагах я на опасност дори само със споменаването на това име. Но пък нейният съпруг сигурно също знаеше това. Защо тогава коварното копеле ме беше изпратило да говоря с Мери за Арбатов?

Онемях от объркване. Катрина бързо се намеси:

— А Бил не минава ли такива тестове?

— Не. Той е армейски офицер и е освободен от това.

Рязко се изправих и промърморих:

— Виж, трябва да тръгваме. Имаме много работа.

Казано по-грубо, беше време тромаво да напуснем сцената, за да не задълбочаваме глупавата ми грешка. Никой не ме спря. Не се изненадах. Мери вежливо ни изпрати до вратата, сложи ръка на моята и каза:

— Съжалявам, че те разочаровах, Шон. Искам да помогна. Повярвай ми. Но трябва да мисля и за децата.

— Грешката беше моя.

— Не, не беше. Външните хора нямат представа какво е да ти закачат датчиците. Познавам едно момиче, което буквално започва да трепери цяла седмица преди годишните тестове. — Тя се засмя. — Винаги ми се е искало да подслушам какво толкова е правила.

Осъзнах с благодарност, че по типичния си изискан начин се опитва да омаловажи грешката ми. Но единственото, което можеше да ме успокои в момента, беше да стисна мъжа й за гърлото.

Мери се усмихна на помощничката ми.

— Много се радвам, че се запознахме, Катрина. Наистина ми се иска да беше при други обстоятелства.

— И на мен също. Вижте, съжалявам за съпруга ви. Как се справят децата?

— Още не знаят. Опитвам се да ги предпазя от това. Отказахме се от абонаментите за вестници на баща ми и откачихме кабелната телевизия.

— И те не знаят?

— Казах им, че е заминал в командировка. Може би бъркаме, все пак ги измъкнахме от училището им, дома и приятелите в Москва. А те са само деца. Колко могат да понесат наведнъж?

После получих една повърхностна целувка по бузата и си тръгнахме.

Когато седнахме в колата, Катрина внимателно ме изгледа.

— Според теб го е направил нарочно, нали?

— Не може да не е знаел.

— Може би те е използвал, за да я провери. Може да е било тест за вярност. Може би просто е отчаян.

— Може би просто е задник — предположих, като запалих колата и бавно излязох от алеята.

Мотивите, посочени от Катрина, не ми звучаха правдоподобно. Мислех си, че Морисън просто е искал да ме изкара идиот пред Мери. В този смисъл беше успял. От лична гледна точка това ме вбесяваше. От професионална гледна точка ме плашеше. Този случай беше достатъчно труден и без устройваните от клиента ми емоционални засади, за да покаже, че е повече мъж от двама ни.

Когато се върнахме в офиса, една от помощничките на Имелда тъкмо се разписваше за получаването на огромна пратка кашони. До буса за доставки стояха трима униформени пазачи, а на вратата висеше някакъв тип със сив костюм. Или „Федеръл Експрес“ изведнъж беше засилила мерките за сигурност, или това беше първият товар от доказателствен материал, изпратен от Еди.