Брайан Хейг - Кукловодът

— Дръмънд, копелдак такъв, дай ми веднага тази касета — каза той доста раздразнено.

— Е, това би било доста глупаво от моя страна, не мислите ли?

Като стана дума за глупости, за част от секундата се зачудих дали мистър Смит нямаше разрешение от началниците си да употреби каквото е нужно, за да успее в изнудването. Ако беше така, просто трябваше да си извади пистолета, да направи дупка в главата ми и да си излезе с касетата в джоба. От обърканото му изражение заключих, че и той обмисля този вариант.

— Дръмънд, не можеш да го направиш — изплю той най-сетне.

— Как да ви кажа… мога. Военните съдии не обичат особено правителствени агенти, които пребиват военни адвокати и се опитват да ги изнудват. Аз съм юрист, мистър Смит. Можете да ми се доверите. Имам добри инстинкти.

Двамата нямахме сходно чувство за хумор.

— Чуй ме добре, копеле, Морисън е зловреден шибан предател. Дай ми тази касета.

— Не.

Някой и друг килограм мозък отгоре нямаше да навредят на мистър Смит, но той все пак изведнъж осъзна, че не бих седял тук да си разменям заплахи с него, ако положението нямаше някакво възможно разрешение.

— Е, какво искаш? — попита, като се усмихна самодоволно. — Какво мога да направя за теб?

— Свържете ме с началниците си по телефона.

— Недей, Дръмънд. Нямаш представа с кого се ебаваш. Тези хора не обичат да им досаждат разни палета.

Погледахме се известно време, преди той да достигне до правилното заключение: имах и възможност, и желание да му го набутам.

Ядосано измъкна мобилен телефон, излезе в коридора и набра един номер. Чух го да шепти в слушалката. Отместих поглед към прозореца и възпитано го оставих да обясни на спокойствие. Остана ми единствено да си представям какво ще кажат началниците му, когато установят, че с бияча, дошъл да ме изнудва, сме си сменили ролите.

Най-сетне той се върна в стаята с много кисела физиономия и ми подаде телефона.

— И с кого разговарям, моля? — попитах с най-гангстерския си глас.

Отвърна ми един по-възрастен глас:

— Тук е Харолд Джонсън, майоре.

Господи боже.

— Чувал съм за вас — казах напълно искрено. Джонсън беше заместник-директор на разузнаването, третият по влиятелност човек в ЦРУ и нещо като жива легенда в шпионските среди.

— Не знам какви ги е свършил тоя тъпанар Смит, но за всеки случай ви поднасям извинение. Повярвайте, той на моменти наистина е неконтролируем. Понякога подхожда към работата си с малко прекален… как да се изразя, ентусиазъм?

— Без майтап — казах, като разсеяно потърках голямата цицина на тила си.

— И какъв е проблемът, който е предизвикал?

— Не съм сигурен за кой проблем говорите, сър. Това, че е монтирал подслушвателни устройства в стаята, където водех разговор с клиента си? Проникването с взлом в кабинета ми? Кражбата на защитени от закона касети? Физическа саморазправа с офицер от армията на САЩ? Или опитът за изнудване? Кое си избирате? На мен лично физическата саморазправа ми се струва най-подходяща.

— Господи, за какъв се мисли тоя глупак?

— А можете ли да си представите, че си призна за всичко това, докато го записвах? В последно време човек наистина не може да си намери свястна прислуга.

Сигурен съм, че искаше да ми отговори с нещо като „На-чукай си го, Дръмънд“, но това щеше да наруши правилата на добрия тон, а той беше старо куче. Вместо това каза:

— Вижте, ужасно съжалявам, ако наистина е направил всичко това. Никой не му е давал такива нареждания. Повярвайте ми.

— Естествено — казах, като се придържах плътно към ролята си в сценария.

— А сега, как можем да оправим тая бъркотия?

— А, няма проблеми, сър. Още първият военен съдия, който е по-свободен, ще оправи всичко вместо нас.

— Това не е много добра идея.

— Убедете ме.

— Морисън е най-големият предател, за когото съм чувал.

— Как да ви кажа, вие сте някъде петдесетият човек, от когото го чувам, но все още не съм видял и грам доказателства. А също така все още чакам и знак за съдействие от прокуратурата или вашето управление.

— Това може да се поправи.

— Наистина ли?

— Ами да, аз не бях разбрал, че имате затруднения. Още до довечера мога да изсипя на бюрото ви цял самосвал с доказателства.

— Това ще е добро начало.

За да докаже, че слуша внимателно, той попита:

— А кое би било добър финал?

— Вашата гаранция, че ще се сложи край на опитите за подслушване на стаята за разпити. Същото се отнася за влизането с взлом в кабинета ми и опитите да се разбере за какво сме разговаряли.