Брайан Хейг - Кукловодът

— Знаете ли, технически погледнато, тази касета беше под охрана. Аз наистина се опитах да ги спра, но те взеха надмощие.

— Нямаш сейф. Нямаш оръжие. И, така да се каже, си бил заспал. На твое място не бих опитвал този вариант.

Нервно потропах с крака.

— Да… май сте прав… освен ако… не се намери още едно облекчаващо вината обстоятелство.

— Да?

— Малко е необичайно. Не знам дали изобщо да го споменавам.

— Давай — каза той. — Пробвай всички адвокатски глупости, за които се сетиш.

— Добре. — Почесах се по главата и продължих: — Работата е там: кой знаеше, че сме записали тези касети? Мис Мазорски и аз не сме казвали за това на никого, дори в собствения ни екип по защитата.

— Да, и?

— Ами крадците са знаели за касетите и дори че са в нейната дамска чанта. Не смятате ли, че това е подозрително? На мен така ми се струва. И дори са си донесли празни, за да ги подменят. Ако не ги бях хванал на местопрестъплението, може би никога нямаше да разберем, че касетите са откраднати. Но, разбира се, те вдигнаха толкова шум, че това беше невъзможно.

— Е, и? — Той отново дръпна дълбоко от цигарата и се вторачи в мен с непроницаемо изражение.

— Ами кой би могъл да знае, че сме записали тези касети?

— Ти ми кажи.

— Не, вие ми кажете.

— Нямам идея — отвърна той с цялата напрегната неискреност, която се изискваше за подобен отговор.

— Копелета. В стаята за разпити е имало подслушвателна апаратура. Чули сте всичко, за което си говорихме.

Той хладнокръвно се огледа за пепелник и не намери такъв, така че отиде до прозореца и го отвори. Метна фаса си навън, обърна се към мен и каза:

— Това е сериозно обвинение, Дръмънд. Можеш ли да го докажеш?

— Обстоятелствата водят към него.

— Но може би само за теб.

— А може би и за всеки репортер, на когото разкажа тази история.

Той бръкна в джоба си и извади нова цигара. Иначе си остана хладнокръвен като леден блок.

— Дръмънд, в този вариант също имаш някои проблеми. Двамата с клиента ти сте обсъждали неща, които са извън твоята компетентност по отношение на секретната информация.

— А вие откъде знаете?

— Такива неща се разчуват. Колкото до това дали някой е подслушвал стаята за разпити, мога да се обзаложа, че ако ей сега отидеш там, няма да намериш никакви устройства.

— А откъде знаете пък това?

— Нека го наречем добри инстинкти.

— Добре, и какво смятате да правите?

— Както вече казах, да докладвам на началниците си за много сериозното нарушение на правилата за сигурност, което си извършил. Оттам нататък те си знаят.

— Хубаво — казах. — В такъв случай определено няма да имате нищо против, ако се обадя в „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“.

— Всъщност имам. Това би било много тъпа идея — каза той, като се опитваше да не издава емоциите си.

— От ваша гледна точка, да. Но от моя гледна точка идеята е великолепна.

— Не, наистина, Дръмънд, ако направиш това, един господ знае какво може да ти се случи.

— Заплаха ли чух току-що?

— Нека просто да приемем, че имам и добра интуиция. Но виж, приятел, има и един начин да приключим тази история и всички да останат доволни.

— И какъв е той?

— Ами твоят клиент е човек, който е причинил сериозна вреда на страната ни и не заслужава нито лоялността, нито съчувствието ти. Ти си войник, нали така? Трябва да разберем какво е издал клиентът ти. Човешки животи… сигурността на тази страна може би зависят от това. От теб искаме единствено да обещаеш, че ако научиш нещо, което е издал на руснаците, ще ни съобщиш. Слагаме му печат „зараза“, та никой да не го използва в малката игричка, която ще разигравате в съда. Гарантирам ти, че между нас и прокурорския екип ще има непроницаема преграда.

Хубава работа. Какви ги говореше този? Значи кражбата е била начин да ме изнудят да им стана доносник. А шумът и веселбата са били просто трик, за да се събудя. Ами боят? За десерт, предполагам — поне на тях със сигурност се е усладил.

— И само трябва да ви казвам това, което той ми разкрие?

— Толкова е просто, нали?

— Иначе вие ще докладвате на началниците си за моето нарушение на мерките за сигурност?

— Точно така.

— Звучи ми честно… с едно уточнение.

Той отново дръпна от цигарата си.

— И какво е то?

— Това.

Извадих касетофона на Катрина от джоба си и го вдигнах, за да му покажа, че е записвал през цялото време.

Най-готиното нещо с хитреците като него е, че просто не допускат възможността някой друг да ги надхитри, докато не им натикаш доказателствата под носа.