Брайан Хейг - Кукловодът

— Имате я.

— А, да. Освен това искам телевизор за клиента си, при това с включен кабел, за да може да гледа порно през нощта. Той е много самотен там вътре, нали се сещате. Както и книги и неща за писане.

— Дръмънд, прекалявате. Има много сериозни причини всичко това да му бъде отказано.

— Несъмнено. Но пък аз имам тази касета. И ако я използвам, той ще си гледа кабелна телевизия и ще си чете трилъри още преди края на седмицата.

— Да, предполагам, че е така.

— Добре. Значи сключихме сделка. С условието — не че не ви вярвам — аз да задържа касетата.

От слушалката долетя грубоват смях.

— Не. Мистър Смит ще си тръгне оттам с тази касета. Ако вие не ми се доверите, ще бъда принуден да ви отвърна по същия начин.

— А става ли да я изпратя на моя началник, генерал Клапър, където ще бъде в неутрални ръце?

— За мен няма проблеми. Дайте ми пак онзи тъпанар Смит.

— Разбира се, сър. Беше ми приятно да си поговорим.

— Удоволствието беше ваше, Дръмънд. Само ваше.

Не беше точно така. Метнах телефона на Смит, който приличаше на презрял домат. Собственото ми лице обаче изглеждаше по-зле, с подутия нос и факта, че и двете ми очи бяха започнали да посиняват. Зачудих се дали Смит лично е свършил тази работа.

Той рязко затвори телефона със същото движение на китката, което използваше за запалката си, изгледа ме смразяващо като полярна мечка и сковано излезе от стаята.

Когато се върнах долу, всички щурмоваци със сини и черни костюми бяха изчезнали, а Имелда ме гледаше въпросително.

— Ще те изпържат ли на бавен огън? — попита, тъй като добре знаеше наказанията за загубване на секретни материали.

— Всъщност някакъв шеф от управлението ми се обади, за да ми благодари, че съм се сражавал така храбро за опазване на националната сигурност. Похвали ме, че съм бил мъж на място.

— Да дойдат да питат мен — измърмори Имелда.

Осъзнах, че току-що съм спечелил един рунд. От друга страна, едно такова дело може да продължи петнайсет, дори двайсет рунда и самодоволството може да се окаже фатално. Колкото до разговора ми с Джонсън, все още ми притреперваше. Хората не се издигат до този пост в ЦРУ — където забиването на нож в гърба, прецакването и конспирацията са доведени до съвършенство, — без да притежават безмилостно упорство. Имах чувството, че ще се срещнем отново, че току-що съм вдигнал мизата, а следващият сблъсък ще е още по-коварен.

Вдлъбнатините и драскотините бяха изчезнали от вратата на черното порше, когато отново паркирах точно до него. Имиджът е от изключителна важност за Хоумър Стийл и дори не смеех да си представя колко проблеми и разходи са му създали, докато ги махне. Всъщност бих си ги представил с голямо удоволствие, защото в това беше целият смисъл, нали така?

Катрина огледа къщата и квартала и направо зяпна.

— Готина барачка — измърмори.

— Да, така е. Но в този голям красив палат живее един зъл, лош великан.

— Не ми казвай. Имаш проблем и с баща й, нали?

— Имам проблем и с баща й — признах си.

Тя се подпря на вратата на колата и ме изгледа унило.

— Нямаш ли някакви приятели?

— Имаш предвид живи?

Тя пропусна това покрай ушите си.

— Добре де, каква е историята с бащата?

Имаше пълно право да пита най-малкото защото никое човешко същество не заслужава да се среща с Хоумър Стийл без известна подготовка. Всъщност, ако трябва да бъдем напълно точни, никое човешко същество не заслужава да се среща с Хоумър Стийл. Точка.

— Казва се Хоумър — обясних. — И фактът, че е баща на Мери, е необясним от биологична гледна точка. В семейството на Стийл има големи пари още от времето на динозаврите. Ако се поразровиш из икономическата история на тази страна, във всеки ключов момент ще откриваш по един Стийл. Един дал кредит за първия параход. Друг снабдявал армията на Севера с ботуши. Трети… виж, ако ти е интересно, питай Хоумър. Това е любимата му тема.

— Значи е богат. И какво от това?

— Един от начините да удържат статуквото на богатството е да женят собствената си купчина пари за друга купчина пари, нещо като семейна традиция. Когато дойдох за пръв път, той ми стисна ръката и каза: „Е, млади човече, с какво се занимава баща ви?“ И аз отвърнах: „Ами, сър, той продава коли втора ръка.“ Направо му махнах главата. „Коли втора ръка“, изръмжа. Направо го изръмжа, заклевам се, като мечка.

Кой знае защо, Катрина реши, че това е смешно.

— Както и да е — продължих. — Майката на Мери починала, когато тя била още малка. Била единственото им дете и мисълта, че последните гени в семейството ще се смесят с моите, без малко да го побърка. Постоянно я тормозеше. После ми забрани да стъпвам в къщата. Когато всичките му усилия се провалиха, нае частни детективи, които да ми попречат да се срещам с нея. Странно съвпадение, но същата вечер някой разби колата ми с чук.