Брайан Хейг - Кукловодът

— И ти какво направи?

— Ами обадих се да я откарат в гробището.

— Не си ли чувал за полицията?

— Не си ли чувала за нуждата от доказателства?

— Каза ли на Мери?

— Нямаше нужда. На следващия ден трябваше да заминем за Флорида за пролетната ваканция. Щяхме да ходим с моята кола.

— И тя какво направи?

— Нае шофьор и една голяма черна лимузина и я напълни с шампанско и вносна бира. Задържахме колата десет дни и накрая тя изпрати сметката на баща си.

Рязко отворих вратата и — опа! — познайте какво стана.

— Удряш онази кола — отбеляза Катрина.

— Права си, мамка му — казах и повторих упражнението.

Тя ме изгледа със странно изражение, очевидно се чудеше с какво отмъстително и незряло копеле се е забъркала.

Позвъних и почакахме около четирийсет секунди. Ето защо не си купувам толкова голяма къща. Ако някой почука на вратата, трябва да си приготвиш суха храна за прехода от задния салон до предното фоайе.

Вратата се отвори и ето ти го Хоумър, с онова отвратено изражение, което имат някои жени, когато видят как голяма гадна хлебарка изприпква по кухненския плот.

— Добър ден, мистър Стийл — казах. — Това е помощничката ми, мис Катрина Мазорски. Дъщеря ви ни очаква.

Той огледа дрехите на Катрина, които днес се състояха от къса пола и стара жилетка, под която носеше нещо като потниче. Само дето не повърна.

Очите му се преместиха на моя шевролет.

— Пак там ли паркира онзи ден?

— Не ви разбирам.

Той се завъртя, тръшна вратата и с маршова стъпка отиде да доведе дъщеря си. Адски забавно.

След няколко секунди вратата се отвори отново и се появи Мери, облечена с джинси и семпъл бял пуловер до средата на бедрото — като излязла от реклама в „Небрежно елегантни“ или някакво подобно издание.

— Здравей, Мери, това е помощничката ми, ами, ъъъ, Катрина Мазорски.

Пак ме връхлиташе пристъп на мозъчна парализа.

Мери и другото момиче, на което бях забравил името, си стиснаха ръцете, а после Мери се наведе напред, стисна ме за лакътя и ме целуна по бузата.

— Боже, направо си радост за очите ми. Влизайте, моля ви.

Преведе ни през някакви дълги коридори до стаята, където бяхме предишния път. Седнахме и аз забелязах как очите на Катрина се опитват да измерят температурата на отношенията ми с Мери. Но зад тези саркастична, непукистка, нахална игривост имаше искрено любопитство за неща, които изобщо не й влизаха в работата, нито пък в моята, нито пък в чиято и да е работа.

Мери се наведе на стола и огледа лицето ми.

— Шон, какво е станало с носа ти? И очите?

— Ами блъснах се в една стена — казах, което си беше самата истина.

Да, бях се блъснал в една стена — с всичка сила, — само дето някой ми беше помогнал. Но нямаше да споменавам останалата част нито на Мери, нито на съпруга й. Имах си причини, достатъчно сериозни според мен.

Тя се протегна и ме стисна за носа.

— Бързичко си вървял. Носът ти изглежда счупен.

Носът адски ме заболя, но аз съм мъж, а тя е красиво момиче, така че се усмихнах — твърде жалка гледка, защото в същото време очите ми се напълниха със сълзи.

— Така изглежда — казах. — Както и да е, вчера бяхме при мъжа ти.

— Как е той?

— Ядосан, но се чувства по-добре. Смята, че са го натопили.

Отначало не каза нищо. Изглеждаше шокирана, но това постепенно се смени от любопитство.

— Кой го е направил?

— Твърди, че не знае абсолютно нищо. Но стреля в тъмното. Повярвай ми, адвокатите постоянно се занимават с такива неща.

Особено когато имат работа с престъпници, които прекрасно знаят, че са виновни до мозъка на костите си — вежливо пропуснах да отбележа.

— Както и да е, преговорихме кариерата му. Според вестниците предателството му е започнало през осемдесет и осма-девета.

Тя клатеше глава.

— Четох статиите. Това е абсурдно. Би означавало, че е започнал няколко месеца след сватбата ни. А това е невъзможно, повярвайте ми.

— Статиите освен това твърдят, че през цялото време е имал един и същ наблюдаващ руски офицер. Затова преговорихме кариерата му, като се съсредоточихме върху контактите, които е установявал с руски граждани.

— Логично, но съм сигурна, че не сте постигнали нищо. Цялата ни работа включваше контакти с руски граждани.

Кимнах и замълчах за момент. После казах:

— Мери, той ни каза за Алекси Арбатов.

Очите й внезапно се разшириха и цялото й тяло подскочи напред.

— Господи, Шон, изобщо не е трябвало да споменава това име. Не трябва да го знаете. Какво прави Бил, по дяволите?