Брайан Хейг - Кукловодът

— Не се връзва с представата, която имам за него.

— Ех, че прецизно го формулира.

— Виж… просто не се връзва.

— Понякога много ме дразниш.

— Добре де, специално обяснение за тези, които не разбират от намеци: Морисън не става за такова престъпление.

Започнах да отмятам на пръстите си.

— Той е патологично амбициозен нахалник. Освен това е гадно копеле и патологичен грубиян. Но чак предател? Може и да греша, но според мен обвиняват точния човек, само че за грешното престъпление.

— Опитват се да забият квадратен клин в кръгла дупка?

— И така може да се каже.

— Ти беше ли на сватбата?

— По дяволите, какво ти става?

Тя сведе очи.

— Беше напълно невинен въпрос. Пропускам ли нещо?

Да, бе, невинен.

— Какво точно искаш да знаеш? — попитах.

— Допреди минута беше просто любопитство. Сега вече се чудя дали тук няма подводна яма.

— Няма подводна яма. Поканиха ме, но аз… бях прекалено зает.

— Прекалено зает?

— Точно така.

— А не прекалено раздразнен например? Просто прекалено зает?

— Бях в Панама и помагах да проследят едно копеле на име Нориега, може би си го чувала.

— Сериозно ли говориш?

— Поканата за сватбата беше в служебната ми пощенска кутия, когато се върнах от войната. Бяха я изпратили преди месец.

— Ей, много гадно — каза тя.

Права беше. Наистина си беше гадно.

— А щеше ли да отидеш? — не мирясваше тя.

Тази жена беше като куче, докопало кокал. Инатът понякога е добродетел. Но пък на друго време и място може да бъде адски досадно нещо.

Както и да е, очевидно правилният отговор беше: „Ами да, разбира се. В любовта и на война всичко е позволено и прочие. Е, нямаше да седя на първия ред, откъдето щях да чувам как се мляскат, когато свещеникът стигне до обявяването им за съпруг и съпруга. Но все пак щях да присъствам в класическата роля на добрия приятел, който е на страната на булката и й пожелава вечна любов и щастие с идиота, когото си е избрала.“

Бях почти сигурен, че такава лъжа няма да мине.

— Не знам — отвърнах и се опитах да вложа убедителност в гласа си, но от изражението й подразбрах, че си губя времето.

След като изцеди от този отговор повече, отколкото ми се искаше, тя попита:

— Ще можеш ли да го защитаваш адекватно в съда?

— Не мога да отговоря на този въпрос, преди да чуем пълния списък от обвинения и да видим доказателствата.

— Добър опит. Интересуваше ме психологическата страна на въпроса.

— А, това ли. Да, мога да го представлявам.

Тя тихо отпи от кафето си и остави репликата ми да увисне във въздуха.

— А ти можеш ли да го защитаваш адекватно в съда? — попитах на свой ред.

— Ще бъде предизвикателство. Целият този свят на военни и шпиони ми е напълно чужд. Досега съм се занимавала с улични престъпници.

— И защо мислиш, че има разлика?

— Има, естествено.

— Защо?

— Хората, които съм защитавала, живеят в мизерия и безнадеждност. Аз съм от бедно семейство и мога да им вляза в положението. Хората в разузнаването са различни.

— Не толкова — отвърнах. — Пак става дума за алчност, кражби, ревност. — Усмихнах се и добавих: — И тъй като вече обсъдихме моя личен живот, защо да не преминем на твоя?

— Какво за него?

— Ти си на двайсет и девет, нали така? И все още не си омъжена?

— А ти си на трийсет и девет, нали така? И все още не си женен?

— В случай, че не си чувала, за мъжете възрастта няма значение.

По някаква причина това й се стори много смешно. Започна да блъска по възглавницата, задъхвайки се от смях.

— Ама и ти си един образ — успя да каже накрая.

Усмивката ми се разшири.

— Просто исках да опозная човека, с когото ще работя.

Да, знам. Дори на мен ми прозвуча тъпо.

Тя се ухили.

— Нека ти помогна. Дали имам приятел? Не. Имала ли съм някога? Да, няколко. Отчаяно ли си търся гадже? Не. Пропуснах ли нещо?

Защо ми трябваше да питам.

— Не — казах. — Това е достатъчно, благодаря.

— Може би ще ти помогне и едно описание на човека, когото търся?

— Давай. Какъв е човекът, когото търсиш?

— Със сигурност не е някоя горила, която прекарва почивните дни пред телевизора, като псува футболистите в компанията на пет-шест бири. Мъжествен, но по правилния начин — мъж, който може да различи флейта от пиколо.

На мен това ми звучеше горе-долу толкова мъжествено, колкото може да бъде едно скопено канарче, въпреки че все пак знам каква е разликата между флейта и пиколо — в размерите.

— Красив — продължи тя. — Но по правилния начин. Калифорнийските сърфисти не са мой тип. Космите по гърба са минус. Привличат ме тъмнокоси, общителни, светски мъже.