Брайан Хейг - Кукловодът

Този брутален монолог имаше за цел да го накара да миряса малко и да спре да ни тъпче по главите. Можех да бъда и по-тактичен, но той ме беше обидил три пъти за една минута.

Очите му се изцъклиха.

— Кой твърди това?

— Анонимни източници, от които информацията изтича като река Почти всеки ден до делото ще се появява ново разкритие. Между другото, шефът на юристите в ЦРУ спомена, че може да добавят и убийство към окончателните обвинения.

Той яростно заклати глава.

— О, по дяволите, не! Всичко е измислица. Не съм предавал никого. Не съм убивал никого. Осемдесет и осма? Как го измислиха?

— Все още не сме видели никакви доказателства.

— Вземи шибаните доказателства, Дръмънд! — изкрещя той.

— Вече ги поисках от ЦРУ и от прокурора. Но не храня особени надежди.

— Защо? Трябва да покажат нещо. Каква е тая тъпа държава? Ти адвокат ли си или идиот?

Катрина се обади с тих глас:

— Трябва да се вземете в ръце. Всичко това е част от играта.

— Това не е никаква шибана игра, кучко!

— Ще получим доказателствата — меко каза тя. — С вашия арест ни водят с един ход. Засега те контролират темпото. Ще потърсим начин да променим това.

— А какво да правя междувременно, а? Вие, кретени такива, нямате никаква представа какво е тук вътре.

— Ще използваме утрешния ден, за да съставим картината — казах аз. — Искам да започнем още от осемдесет и осма. Трябва да знам какво си правил през цялото време оттогава насам.

— Прочети проклетото ми досие.

— Вече го направих.

— Тогава за какво има да говорим, по дяволите?

— Названията на постовете ти не ми помагат особено — казах. — Трябва да знаем с какво точно си се занимавал, по какво си работил, до каква информация си имат достъп. После, когато доказателствата все пак пристигнат, ще имаме с какво да работим.

Той разтърка слепоочията си и нещастно се вторачи в масата. Погледнах часовника си. Наближаваше единайсет и половина.

— Тази вечер искам да си припомниш внимателно какво си правил през последните десет години. Ще започнем разпита още утре сутринта.

— Невинен съм — изръмжа той.

— Тогава се бори, за да го докажеш. Ядосай се. Сражавай се за честта си. Пребори се, за да видиш отново семейството си.

Той вдигна очи, сякаш току-що му го бях припомнил.

— Как е Мери?

— Оправя се. Вчера минах през къщата на баща й. Помоли ме да ти кажа, че те обича.

Това всъщност не беше вярно, като се замислиш, защото не беше казвала нищо подобно.

— Още един въпрос — добавих. — Относно баща й, Хоумър.

— Какво за него?

— Как го понасяш това копеле?

Стори ми се объркан.

— Какво имаш предвид? Двамата се разбираме чудесно.

Естествено. Какво ли питам?

Когато излязохме от затвора и тръгнахме към колата, Катрина се обърна към мен с неодобрителен тон:

— Обноските ти хич ги няма.

— Обноските ми са си наред. Ти нищо не разбираш.

— Какво не разбирам?

— Той имаше нужда от шокова терапия.

— И на това ли ви учеха в университета?

— Нашият клиент се дави в блато от самосъжаление. Вярно, трудно е да се забележи, но признаците са налице.

— И какво цели шоковата терапия?

— Да го отрезви, за да възприеме реалното състояние на нещата.

— И няма нищо общо с неприязънта ти към нашия клиент?

— Нищо общо — отвърнах и почти си повярвах. — Ами ти? Вярно ли беше всичко, което му каза там вътре?

— Всичко ли?

— Наистина ли си се отказала от Харвард?

— Не съм кандидатствала там. То е същото, нали?

— Ами коефициентът ти на интелигентност и процентът на спечелените дела?

— Май размених местата на цифрите.

— Мамка му. Моля те, кажи ми, че наистина знаеш руски.

Тя се усмихна.

— Нима подлагаш честността ми на съмнение?

В осем на следващата сутрин Уилям Морисън вече беше окован за масата, а Катрина включваше касетофона, който се беше сетила да донесе. Както и предишната вечер, Морисън изглеждаше раздразнителен и кисел; както и през целия ми живот до този момент, изобщо не можех да понасям нафуканата му арогантност.

— Добре, генерале, да започнем с това — казах. — Ако си невинен, според теб защо те арестуваха?

— Вече ти казах, Дръмънд, нямам никаква представа, дявол да го вземе. Никога не съм предавал тази страна, заклевам се.

Катрина сложи ръка върху моята и се намеси:

— Ние сме ти адвокати. Вярваме, че си невинен до доказване на противното. Просто ни помогни да обмислим тази история от всички възможни ъгли.