Брайан Хейг - Кукловодът

Още един добър ход — по този начин прехвърляше на моите плещи задължението да водя срещата.

— Няколко процедурни въпроса — отвърнах. — Решил ли си вече какви обвинения ще повдигнеш?

— Още не. Твоят клиент е извършил толкова много престъпления в разстояние на толкова продължителен период от време, че вероятно ще се възползваме от целия допустим срок от трийсет дни, за да формулираме пълния набор от обвинения. Засега… само държавна измяна.

Това потвърди първото ми подозрение. Ето какво се готвеше: Еди щеше да изчака до последния момент, за да изстреля наведнъж цялата канонада от обвинения, като ни принуди да разчепкаме доказателствата, притиснати от опасно краткия срок, за да решим как ще отвърнем на лавината от разкрития.

— Ясно — отвърнах и се постарах да си придам заплашително изражение. — Говорих с О’Нийл и той ми каза, че твоите хора разсекретяват доказателствени материали, които да предадат на моя екип. Ще ти кажа същото, което казах на него. Ако скоро не започна да получавам тези материали, ще прибегна до пресконференциите. Освен това ще поискам прекратяване на делото на основание възпрепятстване на правосъдието.

Еди за пръв път вдигна очи от ноктите си.

— Това би било много глупаво, Дръмънд.

— Не и от моя гледна точка. Вярно ли е, че двамата с капитан Збровня от месеци работите в сътрудничество с екипа, който арестува моя клиент?

— Споделяха с нас някои факти в хода на разследването — измъкна се той, като отново се зае да изучава ноктите си.

— Значи сте имали достатъчно време, за да прегледате доказателствата и да съставите обвинението. Нито един съдия няма да прояви съчувствие. И ако не получа списъка с обвиненията и доказателствата навреме, наистина ще поискам прекратяване на делото, а ти ще трябва да обясняваш на съдията за какво си пропилял месеците преди ареста.

Еди отново пусна широката си ослепителна усмивка. Цялата история му беше много забавна.

— Няма да стане, приятел. Никой никога не е работил толкова здраво, за да изясни някой случай. Имам цяла кантонерка с бележки и молби, която ще покаже на всеки съдия колко съм отдаден на случая. Нали така, колеги?

Почитателите му започнаха да кимат яростно, сякаш искаха да кажат: „Да, наистина, никой не работи повече от нашия шеф. Той просто е страхотен. Не мислите ли, че е невероятен? Ние точно така мислим.“

— Колкото по-скоро се запознаеш със случая — продължи Еди, — толкова по-бързо ще разбереш в какви лайна си нагазил. Никога не съм виждал по-предрешено дело. И ще те помоля да пледираш, че е невинен, защото с огромно удоволствие ще ти го набутам отзад.

С всички сили се постарах да запазя напълно неутрална физиономия, но израженията от другата страна на масата ми подсказаха, че не съм успял. Изправих се, преди да е станало още по-зле.

— Смятам, че днес постигнахме всичко възможно. Ще изчакам да видя доказателствата.

Когато седнахме в колата, се обърнах към Катрина:

— Е? Как ти се стори?

Това беше първият й сблъсък с тежката артилерия на закона. Изглеждаше потресена. Просто си седеше и гледаше през предното стъкло.

— Той определено спечели този рунд — каза накрая.

— Окей, освен това? — изръмжах, като вече съжалявах, че съм я попитал.

— Изглежда много, много добър. И всички, изглежда, са много, много силно убедени, че делото им е в кърпа вързано.

Засмях се.

— Прокурорите винаги се стараят да оставят такова впечатление.

Тя отново се загледа през стъклото. Аз също.

Трябваха ни три фургона с извънгабаритни размери, за да транспортираме Имелда, двете зачислени помощнички, Катрина, папките и материалите ни и, разбира се, мен самия, от летището в Канзас Сити на север до Форт Левънуърт. Пътят беше петдесет минути — отначало по междущатската магистрала, а после по няколко хълмисти шосета с много завои, които минаваха през малки фермерски селища.

Тъй като във форта нямаше свободни кабинети, ни настаниха на така наречената Улица на полковниците. Това имаше своите предимства, тъй като тя е застроена с големи викториански къщи от червени тухли, издигнати в края на миналия век — с широки веранди, дневни с величествени камини и напълно обзаведени кухни и трапезарии. Имаше и достатъчно спални помещения, за да ни спестят неудобството да отсядаме в хотел, както и достатъчно кътчета и килери на приземния етаж, които да използваме за кабинети и конферентни зали. С типичната си деловитост Имелда вече беше уредила да доставят временна мебелировка и да включат телефоните, така че към десет вечерта вече бяхме на линия.