Брайан Хейг - Кукловодът

Един час по-късно двамата с Катрина се измъкнахме от къщата. Беше късно, но исках да я запозная набързо с нашия клиент. Щяхме да му зададем няколко въпроса, а на сутринта да се върнем за по-тежкия разпит. Изобщо нямаше да му навреди. Затворниците в единичните килии нямат чувство за време, тъй като живеят в безкрайна скука.

Доведоха го в стаята за срещи и военните полицаи отново минаха през ритуала на оковаването за масата. Изглеждаше по-съсредоточен от последния път. Кисел, но съсредоточен.

— Генерале, това е Катрина Мазорски, която ще бъде мой юридически помощник. Тя е адвокат и говори руски.

Той я изучава в продължение на пет тежки секунди, преди да избухне:

— Ти подиграваш ли се с мен?

Бях отворил уста, но Катрина вдигна ръка, за да ме прекъсне.

— Коя част точно не разбрахте? — попита тя спокойно.

Той завъртя очи и се обърна към мен.

— Господи, колко си тъп. Животът ми виси на косъм, а ти си наел някакво курве, от тия, дето се влачат след рокаджиите.

— Значи външността ми ви притеснява? — Тя се усмихна. — Това е толкова повърхностно. Почакайте да чуете това: завършила съм право в Университета на щата Мериленд — при това вечерно. И имам само две години адвокатска практика. Направо не е за вярване, нали? Сега вече би трябвало да напълните гащите.

И двамата я изгледахме невярващо. Все едно точно това ми трябваше. Клиентът ми сигурно щеше да получи сърдечен удар.

— От друга страна обаче — продължи тя, — съм спечелила деветдесет процента от делата си и завърших първа в курса. Наистина, не е като Харвард, но Харвард беше толкова неприлично скъп, че трябваше да им откажа, иначе кой знае какво щеше да стане.

Той отвори уста да каже нещо, но тя вдигна ръка и продължи:

— Коефициентът ми на интелигентност е 170, имам пълен отличен на изпита по руски език на Държавния департамент и съм адски добра в съда. Отпуснете се и се доверете на преценката на майор Дръмънд. Той не ви учи как да тълкувате сателитните снимки или каквото там правите, така че защо не му се доверявате по отношение на адвокатите?

Погледнах към Морисън, който я зяпаше с отворена уста.

— Как сте, господин генерал? — попитах.

— А?

— Как си?

— Отвратително.

— Така е в затворите. Поне си нямаш сто и петдесет килограмов съквартирант на име Буба, който иска да ти направи анална проба.

Той откъсна поглед от Катрина и го премести върху мен.

— Нямам телевизор. Не ми дават нищо за четене. Просто си седя в килията и полудявам.

— Мда… това е част от плана им. Целта е да се почувстваш толкова самотен и отегчен, че да получиш словесна диария, когато започнат да те разпитват.

— А ти какво смяташ да направиш по този въпрос?

— По кой въпрос?

— Аз съм бригаден генерал от армията на Съединените щати, глупако. Това би трябвало да значи нещо. Размърдай си тъпия задник и направи нещо.

— Като например?

— Ти ми кажи. Уреди ми телевизор, по дяволите. Докарай ми книги. Намери ми съкилийник, нещо ми намери, за да не се побъркам.

— Дори началникът на Генералния щаб няма да може да ти уреди телевизор. Това е част от плана.

Той започна да ругае и да клати глава, все едно всичко беше пълна лудница. В продължение на няколко секунди го оставих да изпусне парата, после го прекъснах:

— Искаме да ти зададем няколко въпроса. Нищо прекалено сложно, трябват ни само няколко отправни точки.

— Дръмънд, дявол го взел, изобщо не ме слушаш…

— Първи въпрос — прекъснах го, като по този начин потвърдих последната му теза. — Предал ли си тази страна?

— Какво? Не, разбира се, че не. Това са пълни глупости.

— Ние сме твоите адвокати. Разговорите ни са поверителни и трябва да знаем истината, за да можем да те защитаваме както трябва. Предал ли си своята страна?

Главата му рязко подскочи напред и вените на врата му се издуха.

— По дяволите, копеле, току-що ти отговорих. Никога не съм предавал страната си.

— Тогава защо те арестуваха?

— Не знам. Проклет да съм, ако изобщо знам в какво ме обвиняват. Как, по дяволите, очакват да се защитавам, след като не ми казват какво съм направил според тях? А?

— Пълният списък на обвиненията все още не е подаден официално. В днешните вестници пише, че си започнал да работиш за Съветите през осемдесет и осма или девета, че си се прехвърлил на страната на Русия след разпадането на Съюза и си продължил да ги захранваш с информация през всичките години оттогава насам. Твърдят, че Еймс и Хансън са използвани за изкупителни жертви, за да предпазят теб. Казват, че си най-зловещият предател в историята на разузнаването.