Брайан Хейг - Частен сектор

Но сега нямаше избор.

Трябваше да е тя.

И тъй, обратно към въпроса: как?

Най-горната папка на автомобилната седалка до него беше претъпкана с подробности за живота и навиците й, събрани почти без затруднения от общодостъпни източници и благодарение на няколко дни предпазливо следене. До три-четири извънредно важни сведения се беше добрал по друг начин.

По навиците й човек можеше да си сверява часовника. Всяка сутрин точно в пет и половина прозорецът на спалнята светваше. Петнайсет минути по-късно тя изскачаше от предната врата по ластичен клин, който определено отиваше на фигурата й — дълги, стройни крака и изкусителен задник. Сутрешният костюм се допълваше от черна спортна фланелка, приятно подчертаваща късата й руса коса, и удобни, но скъпи маратонки. Беше в отлична форма и много, много бърза. На два пъти той й засече време — осем километра за трийсет и две минути по тежък хълмист терен, без нито веднъж да промени маршрута или темпото.

В гимназията и колежа се беше представяла отлично в бягането на дълги разстояния. Вестникът на колежа я описваше като спортистка със стабилни показатели — неизменно първа срещу по-слабите противници, но склонна понякога да разочарова треньорите си при състезания с водещите отбори. Упрекът му се стори незаслужен. Тя се бе състезавала в източните щати, където доминираха чернокожите, и имаше много добри резултати за бяло момиче. Освен това бе взела диплома с отличие от Вирджинския университет и бе завършила право в Харвард, петнайста по успех. Струваше му се жалко, че няма как да се срещнат при други, не тъй сложни обстоятелства. Той харесваше интелигентните, преуспели и атлетични жени и твърдо вярваше, че двамата биха си допаднали.

Тя живееше сама в един квартал, чиито обитатели имаха еднакво нормални и скучни домове, навици и финансови възможности. Кварталът обаче бе чист, безопасен и разположен недалече от работата й. Тя общуваше със съседите, но нищо повече. Близките си приятели намираше в службата или другаде.

Къщата й беше двуетажна, с тухлена фасада, дървени странични стени и едноместен гараж точно под всекидневната. Зад комплекса се разстилаше гъста гора, явно съхранена от грижовния проектант, за да създава чувство за уединение. Тази ирония на съдбата му допадаше. На два пъти се бе покатервал по тъмно на едно високо дърво, за да я наблюдава през прозореца с бинокъл за нощно виждане.

След сутрешното бягане тя отделяше трийсет минути за душ, обличане и закуска. В седем и петнайсет вратата на гаража се отваряше и отвътре на заден ход излизаше лъскав сив нисан максима. Кратка спирка в кафенето на три пресечки от къщата, после — право на работа. Животът й се въртеше около електронния бележник, претъпкан със записки и уговорени срещи. Обядваше на бюрото си и пазаруваше само през почивните дни. Вечерните часове бяха единствената хаотична и непредсказуема част от деня й. Имаше склонност да работи до късно, понякога дори след полунощ.

Доколкото можеше да се прецени, тя никога не поддържаше повече от една връзка. В интимния си живот беше взискателна и старомодна. Спонтанните запознанства и срещите за една нощ не бяха в нейния стил. Жалко, защото той можеше да си представи варианти с подобен подход, но също тъй ясно си представяше и резултата — светкавично отрязване, заредено с непредсказуеми усложнения.

Тя беше предпазлива и имаше похвалния навик да държи на собствената си безопасност. Според него — съвсем нормално за жена с нейната външност. Заключваше колата си всеки път, когато излизаше. За проникване на работното й място не можеше да става и дума. В дома си бе инсталирала алармена система, която не пропускаше да включи при всяко прекрачване на прага. Доста добра система според експертната му преценка: резервно захранване от акумулатор; сензори на вратите и прозорците; детектор за засичане на движение, разположен във всекидневната; а трябва да имаше и поне един паник-бутон, монтиран най-вероятно в спалнята. Имаше обаче лошия навик да оставя отворен прозореца в банята на горния етаж — сигурно за да не допусне появата на плесен и задържането на миризми.

Този пропуск обаче не му вършеше работа. Сценарият беше всичко за него, а както и да я преобръщаше, усукваше или изопачаваше, очебийната небрежност просто не се наместваше там.

Той разтри врата си, изключи лампичката и метна папката обратно на седалката. Решението му беше взето и изглеждаше разумно във всяко едно отношение.