Брайан Хейг - Частен сектор

— Чувал ли си за ПРП? — попита през рамо той.

— Естествено. Един приятел се разболя от такова нещо. Страхотия. Окапа му оная работа.

Шегата не го развесели.

— Това е съкращение от Програма за работа с промишлеността, Шон. Избираме офицер и го включваме за една година в някоя цивилна компания. Офицерът научава всички нови и модерни тенденции в частния сектор, после се връща с тези знания при военните. Много високо ценена програма за най-обещаващите служители — добра е и за отделния индивид, и за армията.

— Вижда ми се страхотна програма. Дори бих посочил десетина момчета, които с радост ще се запишат. — Помълчах и добавих: — Само че моето име няма да бъде в списъка.

— Всъщност твоето име е единствено в списъка. — Клапър се извърна към мен и заповяда: — Утре рано сутринта да се явиш на служба в „Кълпър, Хъч енд Уестин“. Намира се тук, във Вашингтон, и е адски добра фирма.

Не отговорих.

— Не ме гледай така — нареди той. — Ще ти се отрази добре. Работил си по редица тежки дела и не е зле да прекъснеш за малко. Между нас казано, завиждам ти.

Тук си струва да отбележа, че е спорно кой точно се нуждаеше от прекъсването. Бях работил по няколко извънредно деликатни случая, последният от които бе свързан с един генерал, обвинен в държавна измяна, и при разследването настъпих здравата по мазолите няколко големи баровци.

Едва ли бе в моя полза и фактът, че в окончателния доклад по същия шпионски случай нарекох военния прокурор зловредно копеле, което ме насади на пачи яйца. Разбира се, той отдавна си знаеше какво представлява. Но все пак идеята май не беше добра.

Що се отнася до Клапър, както вече казах, той беше шеф на всички военни адвокати, съдии и юридически помощници. Навремето е бил прокурор, и то превъзходен. Звездите на пагона бяха доказателство за владеенето на юридическото изкуство, както и за политическия му нюх, тъй като с едната гола способност в нашата армия се стига само донякъде. Родом бе от южните щати, а там още от пелени учели момчетата от неговото поколение на военна доблест и самоотверженост. На ръст бе висок, красив като за армейски плакат и се държеше много възпитано, стига да не го ядосваш, което аз за съжаление правех редовно.

Колкото до мен, аз израснах като типично армейско хлапе. Подобен живот те оставя без корени, с объркани навици и изразни средства и което е най-странно — с много по-малко уважение към армейската институция, отколкото проявяват новопостъпилите. Ние гледаме на войската като на семеен бизнес, имаме склонност да бъдем малко по-чувствителни спрямо нейните недостатъци и тромави нрави, а когато се наложи да поверим съдбата си на професионалните ветрове, проявяваме повишена бдителност.

— Моля ви, изберете някой друг — отговорих аз.

— Шон, всички сме длъжни да вършим каквото трябва. Както се казва в песента, шестстотин мъже препуснаха към долината на смъртта. Нали така?

Да, бе. Само дето пропусна да спомене, че нито един не се върнал обратно.

Той се облегна назад в креслото. Може би обмисляше нова линия на атака. След малко подхвърли:

— Мисля, че с капитан Лайза Мороу бяхте познати. Дори приятели, ако не се лъжа, нали?

Наистина ли очакваше да отговоря на този въпрос? Нека ви кажа, че само две години по-рано Клапър лично ми бе възложил да поема заедно с Мороу едно много деликатно предварително разследване по член 32 в Косово, след което я прехвърлиха в моята призрачна част. Впоследствие неведнъж се сблъсквахме на съдебен терен и много бих искал да кажа, че резултатът е равен, че винаги съм отвръщал на удара с удар. Но не е така. Откровено признавам, олекна ми на душата, когато пак я преместиха. Не че държа сметка за всичко, но армията държи. Тя беше руса, извънредно привлекателна и както можете да предположите, умна, изобретателна и надарена със свиреп състезателен дух. Освен това беше остроумна, добре възпитана и чаровна; дайте обаче да не наблягаме особено на тия безплатни приложения.

Двамата се сближихме по професионална линия и аз обмислях дали да не поема курс към емоционална, а след това и физическа близост — нищо чудно да съм го планирал и в обратен ред, — но така и не се получи. А можеше. Всъщност сегашният разговор не беше чиста загуба на време — Клапър току-що ми бе напомнил, че трябва да й позвъня.

Когато стана ясно, че нямам намерение да отговоря, той каза:

— Искам да поговориш с нея, Шон. Трябва да преразгледаш отношението си и мисля, че един такъв разговор ще бъде от полза. През изминалата година Лайза беше в „Кълпър, Хъч енд Уестин“. Остана извънредно доволна. Влюби се в тях и те се влюбиха в нея.