Брайан Хейг - Частен сектор

Бях пропуснал обаче да спомена необичайния характер на това престъпление от военна гледна точка. То беше извършено насред просторен открит паркинг, само на няколко километра от един от най-престъпните градове на света, тъй че заподозрени не липсваха. Обстоятелствата около убийството — липсата на нож, куршум и тъй нататък — също не представляваха сериозна пречка за следствието. Можеше да се окаже, че Лайза е оставила в апартамента си бележка: „В случай, че бъда убита, моля, арестувайте еди-кого си“. Само че в истинския живот и най-вече в истинската смърт никога не става така. Търсенето на извършителя щеше да бъде голяма мъка.

Джанет ме изгледа, после изрече малко рязко:

— Не се дръжте с мен като с неуко хлапе, Дръмънд. Става дума за сестра ми. Убиецът й ще бъде открит.

— Точно така. ОКР ще хване убиеца и ще го изправи пред съда.

Когато вратата се затръшна, останах с чувството, че отговорът не й допадна.

Погледнах визитната картичка. Най-отгоре бе отпечатано „Джанет Мороу“, а по-долу „Заместник окръжен прокурор, Бостън, Масачусетс“.

Да му се не види!

Малко след четири следобед се върнах в мелницата за пари, където лаконична бележка от Сали ми нареждаше да й се обадя веднага. Отдолу имаше друга бележка да позвъня на Клапър.

Обикновено се придържам към старото правило, че дамите имат предимство. Допускам изключения само когато дамата е заядлива, а от господина получавам заплата.

Клапър попита как е минало, а аз без увъртане отговорих, че е било гадно и ми се ще да не бях летял до Бостън, но все пак донякъде съм доволен. Той каза, че ме разбира напълно. Наистина, понякога има редки мигове, когато с Клапър се чувстваме като приятели и дори заставаме рамо до рамо. Мисля, че и двамата искрено ги харесваме.

Както и да е, предупредих го да очаква обаждане от сестрата на Лайза. Клапър отговори, че вече се е обадила и той се опитал любезно да я посъветва да не се меси. Единодушно решихме, че тя вероятно няма да ни послуша, после той ми разказа за напредъка на ОКР, който се оказа нулев — нито влакна, нито отпечатъци, а следи от гуми на паркинга толкова много, че нямало начин да определят с какво се е измъкнал убиецът. Аз му казах, че ще се заема да уредя погребението. Той одобри и нареди да направя хубаво погребение и да поддържам връзка.

Сега беше ред на Сали. Насочиха ме към тясна килийка в огромна зала, пълна със служители. Вече знаех, че в „Кълпър, Хъч енд Уестин“ зее дълбока пропаст между младши и старши сътрудници. Но след като научих, че младшите сътрудници започват със сто и трийсет хиляди долара годишна заплата, нивото на съчувствието ми спадна дълбоко под нулата.

Надникнах вътре и се изкашлях. Вместо поздрав тя се навъси, погледна часовника си и каза:

— Дръмънд, вчера беше непоносим. А това… това е просто абсурдно. Сай и Бари десетина пъти питаха къде си. Лошо ти се пише.

— Снощи беше убита Лайза Мороу. Отлетях до Бостън да уведомя близките й.

Не бях сигурен дали ме е чула. Продължаваше да гледа часовника си.

— Убита?

— Да. Някой й е строшил врата.

— Знаят ли кой?

— Не. Засега. Прилича на обир.

Тя набързо обмисли новината и заяви:

— Все пак трябваше да се обадиш.

Мина ми през ума, че не уреждам погребение за когото трябва.

— Освен това ме назначиха за кризисен офицер на семейството й — съобщих аз. — През следващите няколко дни ще ми трябва време, за да подготвя погребението на Лайза и да уредя делата й.

— Обясни проблемите си на Бари и Сай — отсече тя.

— Непременно.

Кучка.

Тя пак се наведе над материалите пред себе си и някак небрежно попита:

— Е, успя ли да се подготвиш за теста, или не?

Добре де, ето как стояха нещата. Тя притежаваше всички положителни черти на образцовия младши сътрудник в една адвокатска фирма: амбициозна, трудолюбива, здравомислеща, всеотдайна и тъй нататък. И все пак не ми се струваше особено умна — не че беше вятърничава или тъпа, просто не можеше да се похвали с интелект. И нещо още по-очебийно, липсваха й основни човешки качества като съпричастност, чувство за хумор и състрадание.

Както и да е, явно нямах друг избор, освен да продължа разговора в същия дух и накрая да я сграбча за гърлото или по спешност да сменя темата.

— Над какво работиш? — попитах аз.

— Над каквото трябваше да работиш ти. — Тя посочи една купчина документи. — Това е оригиналното предложение, пратено от „Морис Нетуъркс“ до САИМО. — Посочи друга камара. — Това е възражението, подадено от „Ей Ти енд Ти“, а това е на „Спринт“.