Брайан Хейг - Частен сектор

— Това са нашите служебни и етични принципи — обясни Сали и като ме изгледа втренчено, добави: — До утре сутрин да ги изчетеш. Ще минеш кратък тест, за да е сигурно, че си усвоил материала.

— Шегуваш се, нали?

— Не, не се шегувам. Такава е практиката. Не успееш ли, ще трябва да изтърпиш три дни лекции.

— А после?

— Повторен тест. Фирмата много сериозно държи адвокатите да познават нейните процедури и етични изисквания.

— Така и трябва. А ако пак се проваля?

— За служителите се полага уволнение. В твоя случай фирмата вероятно ще уведоми армията, че не можеш да изпълниш програмата.

Изведнъж взе да става интересно.

— Наистина ли? — възкликнах аз.

— Да.

Отпратих я набързо и набрах номера на Лайза Мороу, който ми бе дал Клапър. Секретарката отсреща обеща да ме свърже.

След малко в слушалката прозвуча леко раздразнен глас:

— Благодаря за обаждането, но съм напълно доволна от сегашните си телефонни услуги и изобщо не се интересувам от подялба на разходите.

Разсмях се.

— Не трябваше ли да позвъниш преди около шест месеца? — попита тя. — Да ме поканиш на едно питие, на вечеря или нещо подобно.

— Виж какво, ако ми дадеш възможност да обясня…

— Шон, недей… — Чух я как въздъхна дълбоко. — Недей да ме лъжеш.

— Лайза… обиждаш ме. Никога не съм те лъгал — отговорих аз съвсем искрено.

След миг напрегнато мълчание тя изрече:

— Прав си. Беше нечестно от моя страна. Съжалявам.

— И с право — допълних аз. — През последните шест месеца бях в кома. Разправят, че непрекъснато съм повтарял твоето име. Само затова не изключили медицинската апаратура. Аз… Лайза, чуй ме… Дължа ти живота си.

Ново, този път почти нежно мълчание.

— Опитай пак — каза тя.

— Пак ли? Добре. Чух, че излизаш с някого, и не исках да те притеснявам.

Последното беше чиста истина.

Тя се изкиска.

— Да, излизах с някого.

Забележете, че го каза в минало време. И колко лесно изкопчих истината. Леле, страхотен съм.

— Познай къде съм — казах аз.

— Не ме интересува къде си. Трябваше да ми позвъниш. Аз издържам на притеснения.

— Може пък аз да не издържам. Седя в новия си кабинет в една тузарска фирма, наречена „Кълпър, Хъч енд Уестин“.

— Ти ли си новият ученик по програмата за обмен?

— Голям късмет извадих. Клапър разправя, че моята предшественичка си изкарала страхотно. И на мен щяло да ми хареса.

— Лъже. Още не съм му докладвала. — Тя помълча и добави: — Но точно ти… Какви ги върши Клапър?

— Той ме мрази.

— Не те мрази. Според мен мрази фирмата.

— Е, утре ще е много по-малка фирма. Смятам да дойда на работа с пистолета. Вече съм си съставил списък кого да гръмна.

— Мога да ти дам две-три предложения. По какво работиш?

— „Морис Нетуъркс“. Също като теб. Поне така казват.

— Значи си се срещнал със Сай?

— Да не е същият, дето ме скастри за лошото поведение и небрежно подметна, че двамата с Клапър са дупе и гащи?

Тя се разсмя.

— Хлъзгав като змиорка, нали? Ами Бари?

— Да, Бари. Сложил съм го най-отпред в списъка.

— Добър избор. Но не го подценявай, Шон. Той е злобен. И много, много умен. Бил е пръв по успех в Станфорд. Успя ли вече да го спомене?

— Канеше се, но го отрязах.

След ново, по-дълго мълчание тя каза:

— Наистина се радвам, че се обади. Има някои неща, които сигурно си струва да знаеш за „Кълпър, Хъч енд Уестин“.

— Няма смисъл. Предстои ми тест по процедури и етика и ако се проваля, отново отивам в скута на Клапър. Знаеш ли, вижда ми се прекалено лесно. — Но за всеки случай зададох въпроса, който ме интересуваше: — Между другото, след като си на държавна заплата, фирмата взимаше ли от клиентите хонорар за услугите ти?

— Триста долара на час.

— Как мислиш, може ли човек да се провали, защото е твърде морален?

— Точно така се провалят хората — отговори тя и предложи: — Дори бих ти го препоръчала. Можем ли да се срещнем довечера?

— При мен или при теб?

— Дръмънд, не ставай нахален. — Тя се разсмя. — По едно питие на неутрална територия.

— О… разбирам.

— И недей да се цупиш.

— Няма такава работа… Слушай, срещата делова ли ще бъде или за удоволствие?

— Чисто делова.

— О… разбирам.

Настана дълго мълчание. Накрая тя каза:

— Но какво ще стане след питиетата, това вече си е Божа работа.

Разсмях се.

— За съжаление имам да довърша някои задачи, свързани с „Кълпър, Хъч енд Уестин“. Ще ги обсъдим. До Пентагона. На северния паркинг… около девет, става ли?