Брайан Хейг - Частен сектор

Така или иначе, той се приведе към мен и каза:

— Надявам се, че Сали те е развела из фирмата.

— Естествено — потвърдих аз и попитах: — Е, какво е това дело, по което ще трябва да работя?

Той се усмихна.

— Направо към деловата част, а? Времето е пари, нали така?

Изкикоти се, сякаш бях подхвърлил страхотен майтап. Но аз не се шегувах. Той вдигна чашката, отпи няколко строго отмерени глътки кафе, огледа ме и каза:

— Чувал ли си някога за „Морис Нетуъркс“?

Понякога не е зле да подхранваш погрешните впечатления на противника, но аз поклатих глава в случай, че все още не е решил дали да сподели мнението, че съм голям дръвник. Той от своя страна кимна любезно, сякаш беше съвсем естествено един възрастен мъж със собствен телевизор и достъп до вестници никога да не е чувал за „Морис Нетуъркс“. Както казах, адвокатите от големите фирми смятат военните си събратя за идиоти.

— Ами… добре. — Той помълча и предложи: — Тогава защо да не почнем от началото? Преди двайсет години, някъде към средата на втори курс, Джейсън Морис отишъл при декана на Станфорд и заявил, че напуска, защото университетът не може да го научи на нищо ценно. Аз самият съм завършил Станфорд… основен курс и право. Представяш си как са приели подобна наглост, нали?

— Представям си.

— Това не е просто някакъв си университет, Шон, а Станфорд, разбираш ли? — След като разясни тази важна подробност, той продължи: — Постъпил на работа в „Ей Ти енд Ти“ и на двайсет и шест години вече бил първи заместник-президент на фирмата. Но напуснал и се прехвърлил в „Уърлдком“, откъдето го примамвали за директор. После в един прекрасен ден Джейсън Морис просто зарязал и тях, защото не можели нито да му предложат предизвикателства, нито да го научат на нещо.

— Този Джейсън ми се вижда твърде последователен.

— Много забавно — отвърна Бари, но не се разсмя и продължи: — След това постъпил в една нюйоркска частна компания за рискови инвестиции, проявил се много добре и на трийсет и три годишна възраст вече притежавал активи за един милиард долара. През 1995 година продал акциите си и започнал да работи за своя сметка. Имал две много добри идеи: че високоскоростните мрежи са бъдещето на телекомуникациите и че високоскоростните мрежи ще разчитат на оптичните кабели. Други инвестирали в сателити или в начини да се прокарат повече гигабайта информация по медни проводници. Джейсън ги смятал за идиоти. Неговата идея била да изгради глобална мрежа от оптични кабели, която да революционизира индустрията. Репутацията му привличала инвеститорите като леминги.

— „Морис Нетуъркс“ — бързо подсказах аз.

— Същият човек, същата компания. От няколко години насам представляваме интересите му. Ако не броим дейността по банкрутите, която днес носи над половината годишни приходи, той е най-големият ни клиент. Поели сме почти цялата юридическа работа около „Морис Нетуъркс“ и повярвай, това издигна вашингтонския клон в очите на цялата фирма. — Той приведе глава и добави: — За миналата година например хонорарите ни само оттам надхвърлиха петдесет милиона долара.

Да разделим петдесет милиона на двайсет и петимата съдружници от горния етаж. Излиза, че миналогодишните работни места са им в кърпа вързани. А ако изворът продължи да блика, скоро ще увеличат броя на съдружниците във Вашингтон, което дава мотив, яснота и сила на алчния блясък в очите на Бари.

— И какво точно върши вашата фирма за Морис? — попитах аз.

— Нашата фирма, Шон. — Той ми хвърли решителен поглед и ме уведоми. — Тук всички сме един екип.

Тъй ли? Ами тогава дай да си сравним заплатите, мой човек. Но не казах това, а отвърнах:

— Добре… какво правим ние за тази компания?

— Те извършиха двайсетина сливания и покупки на други фирми, за да се доберат до технологиите, от които Джейсън смяташе, че се нуждае за мрежата си. Ние се занимавахме с всичко това. Поехме и грижата за осигуряване на патенти, договори, лицензи, работата с Федералната комисия по комуникациите и Комисията по безопасност на връзките, общите корпоративни въпроси и финансирането, честотите и комуникационните права, движим лобирането пред федералните и щатските власти.

— А какво не правим?

— Много малко неща. Техният служебен юрист се занимава с вътрешните правни въпроси, ние уреждаме външните. Те осигуряват денонощна работа на петима съдружници и цяла армия служители, наели сме и услугите на три чуждестранни фирми.