Брайан Хейг - Частен сектор

— Фийлдс Джейсън и Морганто поеха защитата заедно със звездата в екипа — Сайлас Джаклър. Вероятно знаеш, че при обвинението за клевета срещу публична личност най-трудното е да се докаже наличието на умисъл. След седмици подготвителна работа Джими ни каза, че открил вътрешен източник, който участвал в подготовката на предаването и твърдял, че в негово присъствие един от редакторите попитал шефовете дали не трябва поне да проверят обвиненията. Отговорили му да си затваря устата. Нещо повече, източникът на Джими чул един от главните редактори да се хвали, че вече е съсипал един конгресмен и иска да закачи нов скалп на колана си. Несъмнено наличие на умисъл, нали така?

— Така си е. Само се надявам да сте проверили грижливо източника.

— Да, проверката е задължителна, нали? — Той вдигна вежда. — Но само секунди след като Джими представи нашия свидетел в съда, Джаклър трупна цяла камара доказателства, че човекът бил уволнен от телевизията, защото хитрувал със сметките за служебните разходи, както и показания от неколцина свидетели, които го чули да се кълне, че ще си отмъсти. При кръстосания разпит на Джаклър свидетелят рухна и си призна всичко.

— Като на кино.

— Така е. — След малко Сай добави: — По-късно Джими призна, че ни е лъгал. Искал да ни впечатли с детективските си способности. Всъщност човекът го открил и заявил, че прочел за делото във вестниците и издирил нашата фирма, за да предложи услугите си.

— Подставено лице?

— Вероятно.

— Но върви го доказвай, нали?

— Вярно. Искът беше отхвърлен. Съдът дори нареди да възстановим съдебните разноски на ответника. В нашия занаят слуховете плъзват много бързо. Беше голямо унижение за фирмата, а Джаклър взима по шестстотин долара на час. Алчното копеле ни изръси с десет милиона.

В цялата тази история трябваше да има някаква поука и аз се досетих:

— Със същата фирма ли ще си имам работа?

— Със същата.

— И жадувате за кръв?

— В никакъв случай. — Сай ме погледна в очите и натърти: — Тук всички сме професионалисти, Шон. Никога не влагаме лично отношение в работата.

Двамата се разсмяхме на дребната лъжа. Този тип почваше да ми харесва.

— Но делата ни винаги са за големи пари — каза той. — Големите корпорации като „Пепси“ или „Дженеръл Електрик“ наемат най-добрите, плащат баснословни хонорари за услугата и държат да сме съвършени. Не е като да береш череши.

Което очевидно водеше към реалната тема на разговора. Психологическа мотивация, раздел 101 — Сай правеше сравнение между залозите в корпоративното и наказателното право: пари и репутация срещу човешки съдби.

Разбира се, човек не стига до висините на Сай, без да притежава изтънчена убедителност и обаяние. Затова почтително отделих няколко секунди за размишления върху твърдението му. Не, пак си беше пределна глупост.

Но реших, че сега е мой ред. Облегнах се на бюрото и попитах:

— Ами Сали Уестин? Защо са ти тропосали и нея?

Той въздъхна.

— Историята на Сали е… интригуваща. Дядо й бил един от основателите на фирмата. Почина преди около двайсет години, но си остава легенда. Ръката му и до днес се усеща из цялата фирма и според нас тъкмо там е тайната на успеха ни. Бил ексцентричен стар глупак, който твърдо вярвал в успеха на всяка цена. Побърквал останалите съдружници и както съм чувал, правел обикновените служители на маймуни. Всяка фирма обича да се хвали с това през какви изпитания минават сътрудниците й. Откровено казано, в сравнение с нас всички други са като пансиони за благородни девици. Товарим служителите двойно повече, подлагаме ги на далеч по-голям натиск и сме много по-взискателни от която и да било друга фирма. Казваме на кандидатите, че шансовете им да станат съдружници са едно към седем, и тъй като студентите по право са същества с извратено чувство за конкуренция, това ги привлича като мухи на мед.

— А какво общо има Сали Уестин?

— Тъкмо стигнах дотам. Сали завърши право в университета „Дюк“ с успех малко над средния. Ние можем да си позволим да бъдем много придирчиви и наистина сме такива. Избираме само десет процента от завършилите с най-висок успех. За нея направихме изключение.

Моментът изглеждаше подходящ да попитам:

— Защо?

— Вина.

— Вина ли?

— Да. Бащата на Сали също бил съдружник във фирмата, още по времето, когато командвал старият Уестин. Знаеш как става понякога — извратен стремеж да не се допусне протекция. Старецът изгърбвал сина си от работа, товарел го за трима и не му давал дъх да си поеме. Това траяло седем години. Накрая го уволнил.